Зала 6
ЧУЖДЕСТРАННА ГРАФИКА И СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРСКА ПЛАСТИКА
Колекцията “Чуждестранна графика” е създадена с откупки на ХГ-Добрич от различни издания на Международното биенале на графиката във Варна, създадено през 1981 г. И се отличава с високото качество на подбраните автори и произведения.
В графиката “ Ускорен сън” на Сейко Каваши са отразени лични преживявания чрез визуализацията на различни сетивни и чувствени усещания. В перфектно изпълнение на техниката на мецотинто са творбите на Коцунори Хаманиши“Отиване и връщане” – ІІІ и “Като планини”, “Метаморфози- Глава І” на Атсуо Сакацуме.
Паралелно с произведения на съвременната японска гравюра, в залата могат да се видят произведения на съвременната българска скулптура.
Дама с шапка V - представление
Албин Бруновски
Двоен портрет
Ангел Станев
Творчеството на известния български скулптор Галин Малакчиев е представено с творбата “Нарастване” с характерна и отчетлива яснота на силуета – знаково изведен, наситен с динамика в играта на формата и празното пространство, което се процежда през нея. Монументално и силно като форма е пластичното решение на Иван Русев в творбата му “С мисъл за времето”. Той използва твърдия, бляскав в графитните си отблясъци гранит габро. В “Тайнство” Кирил Мескин ни изправя емоционално-смислово пред магията на женската същност. Кремавият, топъл цвят на мрамора носи нюансите на живия образ.“Жертвен агнец” е симптоматична за изкуството на Емил Попов малка пластика. Тя е изпълнена от месинг и както и други произведения на автора си е свързана с предпочитанията му към зооморфното начало. Бронзовата пластика “Вместилище” на Павел Койчев, е като магична кутия, която е побрала в себе си духа на художника, лутащ се между представите си между абстрактното и фигуративната визия. Зиатин Нуриев се придържа към чистата пластична форма с тотемно въздействие. Играта на въображение в малката пластика “Фигура” или в “Глава” е в загадката на заредената с вътрешна енергия пластична форма. Заредена с много асоциации в емоционалното си въздействие е пластиката на Альоша Кафеджийски “Разядена коленичила фигура”. Образът на падналия на колене човек обичайно се свързва с визия на човек преживяващ драмата на силни душевни катаклизми. Двойният “Портрет” на Ангел Станев се отличава със своята оригиналност в идеята да реализира чрез различните материали – гипс, бронз. Асоциативно с визуалното повторение на един същ образ, авторът се стреми да ни внуши една красива поетична идея за вечността в изкуството и мимолетността на младостта и вдъхновението. Фигурата от дърво на Борислав Кишкилов – “Утро”е с обемна внушителност напомняща за древните конни статуи. Като акценти автора използва декоративни ефекти с колориране на пластиката – синьо, цинобър, черно, умбра и с детайлна разработка на крайниците.
Двоен портрет
Ангел Станев
След началото на 70-те и 80- те години в българската скулптура настъпилите процеси на обновление са свързани с навлизането на нови талантливи поколения, които придадоха друго тълкувание на пластичната форма, различно от наподобителското. Използването на различни материали, в които техническото майсторство е впечатляващо, се допълва и с обогатяване на идейно-съдържателната страна на кавалетната скулптура.