„Бог е Светлина и онези,
които ходят с него,
ходят в Светлината…”
Из евангелие на Йоана
Преди близо 50 години Христо Кралев даде своя обет пред живописта и с аскетична всеотдайност ѝ посвети цялата си същност. С необичайна за младостта му мъдрост съгради сред необята на добруджанската земя своя параклис и започна да окачва на белите му стени „иконите” си. С пословична последователност създаде свой идеопластичен език, който го откроява сред хилядите рисуващи като самобитен художник, нямащ аналог в съвременното ни изкуство. И в това той не търсеше маниерност. Стендал беше казал, че не отделя художника от мислителя, както не отделя художествената форма от художествената мисъл. Като отчаян златотърсач, Христо винаги е търсил зрънцето промисъл, което дава същността на феномена, наречен Живот. Скитайки се в добруджанската шир и разговаряйки с птиците, облаците, житата и тревите, той неизменно стига до един вековен, самотен в равнината дъб и започва да разравя корените му. Там, където ревниво е скътана паметта на древната земя и нейните хора, с езическите им обичаи, с християнската им сакралност, с баладичния наниз от празници и ритуали, в които хора, животни и природа са свързани във вселенска хармония. Така върху стените на Христо Кралевия параклис се раждаха нови и нови наративи, наситени с метафори и алегории. Художникът създаде своя космогония, в която оплождащите слънчеви лъчи докосват Земята, за да се родят житата, с които добруджанските мадони ще окичат главите си и ще изпекат хляба насъщен. С праисторическа любов човекът разговаря с животните, а Христовите празници са пропити от виталност и смирение, от патриархална близост и човеколюбие. Редом с неповторимата си иконография Христо Кралев създаде и технология, в която изящната линия на рисунката оформя плитък релеф на изображението. Едно своеобразно Брайлово писмо, с което и слепият би могъл да „прочете” баладите и притчите на Христо Кралев. И защото творбите на художника са апотеозен химн на живота, върху палитрата му обичливо се докосват цветовете на заобикалящата ни природа, на тези, от бабините престилки и черги, на тези, от православната икона. Винаги съм се възхищавал на витражното усещане, което носят работите на художника. На Светлината, която рисува заедно с него и събира многобройните парченца изображения, като в магичен калейдоскоп, от който сетивата започват да болят. Всъщност, нали за светлината ни говори авторът с тази си изложба! Бягайки от салонната кавалетност на картината, Христо Кралев облече изображенията си в необичайни форми, изрисува и условните рамки, за да ни каже, че неговата изразност е естествена и непокварена. В тази изложба виждаме причудливи пластични фрагменти, които носят облагородена декоративност, но най-често допълват художническото послание. („Химн”, „Дървото на живота”, „Зимна песен”) Художникът създаде цикъл от творби, напомнящи домашни олтари, за да подсили екзистенциалното звучене на теми като ПЪТ, ВЯРА, ВЕЧНОСТ.
Сто стъпки Светлина… Аз бих казал – сто стъпала Светлина. По онази стълбица, която води духа ни към Бог. Бог, чието име Христо Кралев носи с такава мисионерска преданост.
Валерий Пощаров,
галерист
На 29.09.2022 г. от 17.30 ч. се открива изложба живопис „Сто стъпки светлина“ на Христо Кралев.
Заповядайте!
