български – Художествена галерия Добрич

На 19.12.2024 г. (четвъртък) от 17:30 ч. в Художествена галерия – Добрич ще бъде открита годишната изложба на Дружеството на художниците – Добрич, което празнува 60 години от създаването си. В юбилейната за дружеството година ще ви представим живописни платна, графика, скулптура, рисунки, керамики, фотография и др. на утвърдени добрички творци от отминаващата 2024 г.

В атмосферата на наближаващите светли празници Художествена галерия – Добрич и Дружеството на художниците – Добрич отправят покана към жители и гости на града, ценители, приятели и близки на местните творци да изберат своя коледен подарък от изложбата. Експозицията ще бъде в зали 1 и 2 на галерията.

Очакваме ви!

На 21.11.2024 г. (четвъртък) от 17:30 в Зала 1 ще бъде открита четвъртата самостоятелна изложба в ХГ – Добрич на Венета Ганчева. В изложбата ще бъдат представени живописни творби на добричката художничка.

За творчеството си Венета Ганчева казва: „С помощта на живописта, абстрактните форми и структури, аз искам да въздействам върху подсъзнанието на зрителя, предизвиквайки чувства и усещания,които в процеса на работа са вдъхновявали и мен.
Моите творби са една плетеница от пясък и акрил. Пясъкът е пренесен от морския или речния бряг. Неговите частици са уловили в себе си спомените за местата и емоциите, изпитани от мен по време на различни пътувания. Акрилната боя ми дава възможност да вплета пясъчни структури и наситени цветове в своите платна.“

Художничката е родена на 21 ноември 1977 година в гр. Добрич.

Завършва (2005) ВСУ „Черноризец Храбър“ – гр. Варна, текстил и мода и мениджмънт в модата при проф. В. Овчаров.
Член е на „Ателие 13“- Добрич (2005)

Има девет самостоятелни и много колективни изложби.

Носител е на следните награди:

2010 – Почетен знак и Грамота за принос в духовното развитие на град Добрич и художествени постижения в областта на изкуството за изложбата ” Структура Форма Цвят”

2012 – Номинация за живопис от регионална изложба – АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ- Варна.

2016 – Номинация за живопис от регионална изложба – АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ- Варна

2023 – Сертификат за най – добра картина на галерия „Београдски Биjeнале” – Белград, Сърбия

През 2024 г. честваме годишнини на художници със забележителен принос в българското изкуство – Атанас Попов (1894-1980), Христо Каварналиев (1894-1951), Георги Баев (1924-2007), Никола М. Даскалов (1924-2001). Техни творби се съхраняват във фонда на галерията. Обединяваща в подбора на творбите за изложбата е темата за морето. Художниците принадлежат към различни поколения, родени от края на XIX век до 20-те години на XX век, и в определен период от творчеството си са свързани с морската стихия и разработват сюжета, като го пречупват през призмата на собствените си художествени търсения. Всеки от тях оставя следа в голямата картина на новосъздаващата се маринистична традиция в младото българско изкуство след Освобождението.

През 1934 г. Христо Каварналиев (роден 1894 г. във Варна), получава голямо признание в луксозното издание по случай 50 години българско изкуство след Освобождението, където Андрей Протич пише за него като един от тримата български маринисти заедно с Александър Мутафов и Йордан Кювлиев: „Най-голямо разнообразие на морето, с неговите брегове и платноходите, и най-голямо движение на водата, разбунтувана до бесуване стихия, дава Христо Каварналиев.“ Последвалите изяви утвърждават художника, като един от най-бележитите представители на маринистиката в България. Той е голям родолюбец и радетел за освобождението на Южна Добруджа. Особено емоционален момент за него е гостуването му в Добрич с изложба от 100 платна (1929).

Атанас Попов, роден през 1894 г. в село Паскалево, Добричко, е художник, театрален деец, сценограф и режисьор, чиято дейност е свързана с културния живот на Добрич от 1928 г. до 1958 г. През 1928 г., след завършването на Художествената академия и факултета по философия в Букурещ, се завръща в Добрич и основава първата българска театрална трупа „ Студия“, която по-късно прераства в Добрички общински театър, на който е дългогодишен директор, постановчик и сценограф. През 1929 г. сп. „Добруджански преглед“ публикува обзор на уредените през годината изложби, където за участието на А. Попов се казва: „У А. Попов всяка картина е старателно разработена и завършена. Всичко е изживяно и вярно предадено… За А. Попов имаме всички данни да вярваме, че в скоро време ще заговорят за него някои от най-големите парижки художествени списания…“

За роденият в Бургас през 1924 г. Георги Баев – Джурлата морето също е съдба и житейска посветеност. Още през 1961 г. той получава Първата награда на национална младежка изложба за картината „Рибарски мрежи“. Постепенно през годините морето, брегът, рибарските мрежи и лодките губят конкретните си очертания и се превръщат в символи. Морето – синьо, зелено, виолетово, черно и постоянното присъствие на брега с рибарските мрежи и лодките, където човекът е само сянка, усещане, намек, сякаш някой току що е излязъл от кадъра, за да не наруши баланса на композицията, която с времето става все по-изчистена и все по-разпознаваема за автора. Джурлата остава докрай верен на родния Бургас, дори когато след големия пожар през 1983 г. му предлагат ателие в София. Изгорели са подготвените за изложба повече от 200 картини. От пепелището се ражда изключително силната изложба под мотото „Обикновен фашизъм“.

Никола М. Даскалов е роден през 1924 г. във Варна. Завършва философия в СУ „Климент Охридски“ в годините от 1944 г. до 1948 г. Живописец, приложник, художник- изпълнител в Българска кинематография – отдел „Мултипликация“. От 1950 до 1953 г. работи в издателство „Народна просвета“. Художник и главен художник в сп. Българска фотография (1957-1972) с прекъсвания. Проектант и изпълнител в Природонаучните музеи в Добрич, Варна,Тервел, Бургас, Исторически музей Балчик, Художествена галерия Балчик, Музей на медицината Варна.

Работи в жанровете на пейзажа и натюрморта. Урежда множество самостоятелни изложби в страната и чужбина

Постмодернист, който прави „осезаемо нематериалното и имагинерното и обогатява нашата сетивност с нова представа за света” (Ванко Урумов – от откриване на изложбата на Н. Даскалов в Добрич, 1995 г.)

На 03 октомври 2024 г. (четвъртък) от 17:30 ч. в Художествена галерия – Добрич се открива изложба „Графика и рисунка“ на пловдивските художници Румен Нечев и Янко Ненов. След участието им в изданията на пленер „Хартията“ от 2021 г. и 2023 г., сега те се представят самостоятелно пред публиката в Добрич. Двамата умело разказват истории, използвайки различни похвати и художествени техники – черно-бяла, силно контрастна графика, сложни, многоцветни графични листове, цветни рисунки, включващи графични елементи в преге.

Румен Нечев е роден през 1959 г. в гр. Смолян. Завършва Художествената гимназия в гр. Казанлък /1978/ и ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”, специалност “Графика” /1986/ при проф. Христо Цацинов. Член на СБХ /1990/ и на Дружеството на пловдивските художници /1992/. Румен Нечев работи основно в сферата на графиката, но през последните години активно експериментира и в живописта. От 1988г. има реализирани над 40 самостоятелни и общи изложби в страната и чужбина, носител е на 25 национални и международни награди и стипендии. Участвал е в над 10 кураторски проекта с графика и хартиени обекти.

Янко Ненов е роден през 1950 г. в с. Княжево, Ямболско. Завършва ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ /1980/ със специалност „Графика“ в класа на проф. Иван Маринов. Има над 30 самостоятелни изложби в България и чужбина в областта на скулптурата, живописта, графиката, рисунката, колажа, миниатюрата. Носител е на редица престижни национални и международни награди. Янко Ненов е единственият български творец, участвал в световния „Портрет на света“, в който участват 128 личности на нашето съвремие, допринесли за развитието на изобразителното изкуство, литературата, музиката, философията, политиката като Сезар, Умберто Еко, Габриел Гарсиа Маркес, Нелсън Мандела, Дарио Фо, Харолд Пинтър, Евгений Евтушенко, Изабел Алиенде и други.

Очакваме ви!

И тази година Община град Добрич се включва в Нощта на литературата, която ще се осъществи на 25 септември от 16.00 ч. до 19.00 ч. на три места в града: Дом-паметник „Йордан Йовков“, Музей в градски парк „Св. Георги“ и Художествена галерия. Празничната програма за Денят на Добрич се обогатява и с това събитие, което се провежда по едно и също време в различни европейски градове. В трите читателски гнезда в нашия град на всеки половин час ще се четат откъси от съвременна европейска литература, публикувана след 2000 г. и издадена на български език. Четците са ученици от град Добрич с интереси в различни области на науката и литературата: Йоана Димитрова от ЕГ „Гео Милев“, Кристиян Иванов и Вилислав Стамболов от
СУ „Димитър Талев“.
Заповядайте ! Вход свободен

Художествена галерия
ИТАЛИЯ
Заглавие: „Как се пътува със сьомга“
Автор: Умберто Еко
Превод: Вера Петрова
Издателство: „Колибри“
СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ
Заглавие: „Същите очи“ /2024/
Автор: Горян Петревски
Превод: Мариян Петров
Издателство: „Изида“
Четец: Вилислав Стамболов – ученик от СУ „Димитър Талев“ град Добрич

В сборника „Как се пътува със сьомга“ е събрана част от историите, родили една неподражаема колекция – парчета от многоцветна мозайка, в която се оглежда светът със своите лудости и нелепици и модерният човек с невинаги похвалните си проявления и дела. Бюрокрацията, консуматорството, обществото на зрелището и карнавала, предизвикателствата на новите технологии, суетата човешка и магнетизмът на телевизията, пороците на медиите,
глобалните конспирации, тегобите на пътешественика, неволите на пишещия и на четящия… и още, и още сюжети и абсурди на нашето съвремие изпълват тези страници. С ярка смесица от хумор, ирония и пародия, с остро перо, свежи хрумвания, въображение и ерудиция Еко превръща житейското злободневие в изпъстрена с находчиви прозрения литература в стил „животът – начин на употреба“.
Кратка визитка на автора:
Умберто Еко (1932–2016) е роден в Александрия. Той е философ, семиотик, медиевист и медиен семиолог. Като писател става известен през 1980 г. с романа „Името на розата“, за който, през 1981 г. получава наградата „Стрега“. Следват: „Махалото на Фуко“ (1988), „Островът от предишния ден“ (1994), „Баудолино“ (2000), „Тайнственият пламък на кралица Лоана“ (2004) и „Пражкото гробище“ (2010), „Нулев брой“. Сред многобройните му студии и есета – както
академични, така неакадемични – ще се запомнят „Отворената творба“ (1962), „Трактат по обща семиотика“ (1975), „Интерпретация и свръхинтерпретация“ (1990), „Кант и птицечовката“ (1997), „От дървото до лабиринта“ (2007), „Това не е краят на книгите“ (2009), в съавторство с Жан Клод Кариер, и „Да сътворим врага“ (2011). През 2004 г. издава илюстрованата книга „История на красотата“, следвана от „История на грозотатa“, а през 2009 г. излиза „Световъртеж от списъка: как да внесем ред в понятия, предмети и образи“. Благодарение на оригиналните си идеи и дълбокото познаване на романи от по-ранни векове, Умберто Еко създава шедьоври като „Името на розата“ и „Махалото на Фуко“, които са, освен всичко друго, и силно философски. Той ще остане завинаги в сърцата на читателите със своите забавно-сатирични, криминални и леко фантастични произведения. Повлиян от автори като Джеймс Джойс, гордостта на ирландската литература, и Хорхе Луис Борхес, родоначалник на латиноамерикански магически реализъм, Еко ни дарява с разнообразни по жанр, структура и послания текстове.
Вера Петрова е преводач и писател, журналист и пътешественик. Живяла е в Италия, била е преподавател в Университета в Пиза, кореспондент на чужди медии, главен редактор на месечни издания у нас. Автор е на три книги: „Вместо книга“, „Завихряне“, „Разходки из невидимия свят“. Превежда на италиански език произведения на Йордан Радичков – „Спомени за коне“ и избрани разкази от „Хора и свраки“ с две издания в Италия под общо заглавие Gente, gaze e cavalli (Il Vascello; Voland).Преводач на някои от най-известните съвременни италиански автори на български език – Умберто Еко, Джани Родари, Елена Феранте (награда на Съюза на преводачите в България), Маргарет Мацантини, Паоло Сорентино, Бернардо Бертолучи, Виола Ардоне и много други. Директор е на Софийския международен литературен фестивал през 2017г. В Италианския културен институт е водила практически курс по литературен превод и обучения по български език. Книгата „Детският влак“ на Виола Ардоне в превод на Вера Петрова става Книга на годината на книжарите от „Хеликон“ за 2020 г.
За книгата „Същите очи“
Когато един майски ден Ангел, живеещ уединено с осиновителите си в самотна, но красива клисура, минава през спрелия на гарата влак, за да продава люляк, е обхванат от чувство, каквото никога до този момент не е изпитвал. Нещо необяснимо пламва между него и момиче със сини очи – същите като неговите. Обзет от внезапен порив, той й подарява всичките букетчета, които са му останали, а тя му хвърля през прозореца на потеглящия влак лист с адреса си. Неочакван порив на вятъра обаче отнема шанса на момчето да се свърже с тайнствената непозната, която превзема мислите му. Есента Ангел отива в големия град, за да учи. Там ще срещне нови приятели, неразкрити тайни, а защо не и красивото момиче със същите очи като неговите.
Кратка визитка на автора:
Горян Петревски (роден на 14 юли 1951 г.) е най-четеният македонски автор за млади читатели. Написал е 18 книги, най-вече романи, като най-популярните са „Марта“, „Сама“ и „Същите очи“. Спечелил е престижни награди, сред които „Ванчо Николески“ (за най-добра книга за деца или млади читатели) на Дружеството на македонските писатели. Произведенията му имат изключителен успех сред няколко поколения читатели в Република Северна Македония и от
десетилетия се изучават в гимназиалния курс. Обявявани са от Народната библиотека в Скопие за най-четените книги на годината. Писателят ще присъства на четенето от неговата книга в София в Европейската нощ на литература 2024 г.
Преводачът Мариян Петров е награждаван автор на 7 белетристични книги, преводач на над 120 заглавия и редактор на множество творби. Роден е през 1961 г.. Завършва „Българска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Работил е като сценарист на „Машина за звезди”, редактор в ТВ „Еврофутбол”, съботния подлистник „24 гафа“ на в. „24 часа“, „Господари на ефира“, сътрудник в Центъра за оценяване на НБУ, ръководител в системата на образованието. Писател и преводач на свободна практика е. Превел е популярни руски и украински автори като Сергей Алексеев, Александър Бушков, Лев Гумильов, Анна Данилова, Григорий Сковорода, Васил Слапчук, Иван Андрусяк и др., както и водещи македонски автори като Луан Старова, Оливера Николова, Горян Петревски, Томислав Османли, Блаже Миневски, Влада Урошевич, Ягода Михайловска-Георгиева, Ермис Лафазановски, Фросина Пармаковска и др.
Четец: Вилислав Стамболов. Ученик в 12 клас на СУ „Димитър Талев“ град Добрич.
Заместник председател на Ученическия съвет при училището. Интересува се от класическа музика, политика, изкуство.
Организатори: Община град Добрич с партньори: Регионален исторически музей – Добрич и Художествена галерия – Добрич. Столична община, EUNIC, фондация „Прочети София“, Австрийско посолство, Посолство на Белгия, Гьоте-институт България, Посолство на Гърция, Посолство на Дания, Посолство на Ирландия, Институт Сервантес-София, Италиански културен институт, Британски съвет България, Полски институт в София, Институт „Камойш“ София, Културно-информационен център на Република Северна Македония в София и Посолство на Р. Северна Македония, Посолство на Словения, Посолството на Украйна,
Институт Лист – Унгарски културен институт, Чешки център София, Посолство на Швейцария, Фондация „Детски книги“.

Пленер „Хартията – Същност и намеса“ 2024 завършва с изложба в ХГ – Добрич!

Официалното откриване на изложбата с творби, създадени в дните на пленера, е от 18:00 ч. на 05 септември (четвъртък).

През изминалата седмица ежедневно ви запознавахме с програмата на пленер „Хартията – Същност и намеса“ 2024 чрез дневника на събитията с текст и снимки.

Как десетимата художници разбират същността на хартията и как творческата намеса интерпретира и променя тази същност – това предстои да видим в експонираните в две от залите на Художествена галерия – Добрич колажи, пластики, инсталации и хартиени обекти. Тазгодишното издание на пленера включва и специалното участие на изкуствоведа Румена Калчева, която ще открие изложбата.

Заповядайте!

От 28 август до 6 септември 2024 г. Художествена галерия – Добрич отново е инициатор на пленер „Хартията“. Тазгодишният проект, разработен от екипа на галерията, е под надслов „Хартията – Същност и намеса“.

Десет дни в залите на галерията ще творят изявени художници: Благовеста Нейчева, Валентина Лапчева, Венета Велева, Дора Иванова, Елена Панайотова, Капка Кънева, Красимир Терзиев, Мартина Караиванова, Румен Рачков, Румена Калчева, Теодор Лихо. Обединява ги експериментът с ръчната хартия и богатите творчески възможности, които тя предлага.

Работният процес традиционно ще протече при отворени врати, а посетителите ще могат да се запознаят с творческата биография на всеки от авторите по време на вечерните срещи.

Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Министерство на културата и Община град Добрич, в партньорство с хотел „Вила ди Полета“.