От 08.04.2024 г. вХГ-Добрич ценителите на изкуството, граждани и гости на града ни могат да разгледат представените в изложбата „Годишнини“ – графика и рисунка от фонда на галерията.
Експозицията, която екипът на галерията представя в зала 2, включва 23 графични творби на четирима художници с различни изобразителни принципи и естетика – Зафир Йончев, Атанас Нейков, Любомир Йорданов и Георги Пенчев,чийто юбилей отбелязваме тази година. Селекцията проследява процесите и тенденциите в графичното изкуство през 60-те, 70-те и 80-те години на ХХ век – периодът, в който са създадени творбите от графичния фонд, представени в изложбата, насочвайки вниманието на зрителя към художествената среда, формирала творческата индивидуалност на всеки от авторите.
ЗАФИР ЙОНЧЕВ (1924 – 2006)
Роден на 10 февруари 1924 г. в Самоков. Детството му минава край езерата и върховете на Рила, както и в махалата Крискър, откъдето е и псевдонимът на баща му – художника Христо Йончев. Творчеството му е вдъхновено от българската историческа тематика и патриархалния живот на Самоков в миналото. Преминал през академичната школа, художникът се връща към откритията на старите майстори и израства като познавач на традиционните техники на българската графика. Предците му са сред най-известните самоковски родове, от които носи възрожденския дух и той не го напуска до сетния му дъх на 14 декември 2006 г.
Зафир Йончев или Зефо, както го наричат в родния му град, е живата връзка между високите пориви на Възраждането, чийто център е Самоков, и съвременното изкуство. През 1953 г. завършва графика в Художествената академия при проф. Веселин Стайков, и става член на Съюза на художниците. От 1954 до 1972 г. е преподавател, умдрукер /печатар/ в Художествената академия и секретар на Съюза на българските художници. През 1973 г. създава Графичната база в Самоков.
„Зафир Йончев създаде съвременната иконография на възрожденска тема. Към достойнствата на неговото изкуство трябва да се добави и техническото съвършенство и добросъвестност – уроци, получени отново от школата на щампарите.“ (Бисера Йосифова)
АТАНАС НЕЙКОВ (1924 – 2003)
Роден в София на 30 май 1924 г. Учи и завършва Италианския кралски колеж. През 1948 г. завършва Художествената академия – „Декоративно изкуство“ при проф. Кирил Цонев и „Живопис“ при проф. Дечко Узунов.
Работи живопис, графика, пространствено оформление, промишлен дизайн на кристално стъкло. Дизайнер е на „Грацци Кристали”, Модена, Италия – водеща фирма в проектирането и изграждането на структури и мебели от кристално стъкло, осъществила и Центъра „Помпиду“ и Лувъра в Париж.
Организира самостоятелни изложби в Берлин, Краков, Милано, Брюксел, Париж, Модена, Болоня, Капри, Парма, Хелзинки, Верона.
Проектирал е пространствените оформления на Националния исторически музей – София, Галерията за чуждестранно изкуство заедно със Светлин Русев, къщите-музеи на Дечко Узунов и Ненко Балкански в Казанлък, художествени галерии, сред които е и Художествената галерия в Добрич.
Учредител и секретар на секция „Графика” в СБХ, дългогодишен директор на Градската художествена галерия и директор на Националната галерия за чуждестранно изкуство.
„…съвременният художник трудно би могъл да бъде искрен, ако неговият говор не носи познанието на всичко, което е опита на пластическия език на нашето време.“ (А. Нейков)
ЛЮБОМИР ЙОРДАНОВ (1934 – 2012)
Роден на 18 юли 1934 г. в Бургас. Потомък е на род, дал едни от последните възрожденски и следосвобожденски зографи. Още като ученик, заедно с баща си рисува на пленери и изучава природата. Домът им често е посещаван от творци като Борис Денев, Марио Жеков, Преслав Кършовски, Александър Мутафов и др. През 1953 г. е приет в Художествената академия, специалност „Сценография“ при проф. Иван Пенков. През 1960 г. специализира графика в „Интерграфик“, Германия.
Активно участва в театралния живот на София и реализира сценографиите на поредица успешни постановки в Народния театър. През 1961 г. постъпва като главен художник в Българска национална телевизия. Името му се свързва с началото на телевизионната сценография и за период от 32 години реализира над 1000 постановки. От 1965 г. участва във всички национални и международни форуми – биеналета и общи изложби в своята област. Представя самостоятелни изложби в чужбина – Сиена, Берлин, Авиньон, Виена, Леверкузен, Мадрид, Рим.
Преподава графични техники в ателието по графика към катедра „Илюстрация“ в Художествената академия в София. Член е на ръководството на секция „Графика“ към СБХ и на Държавната комисия по пространствено оформление, дизайн и графика.
„…Темите в литографиите, са пречупени през изработения от него, още през 70 – те години на ХХ век, графичен изказ, характерен с особена стилизация на формите, гъвкави линии с елементи на арабеска, накъсани ритми и колоритна наситеност, предизвикателен спрямо доминиращата в тези десетилетия традиционна черно – бяла графика.“ (Аксиния Джурова)
ГЕОРГИ ПЕНЧЕВ (1924 – 2014)
Роден на 27 април 1924 г. в Сливен. В училище открива удоволствието от рисунката, интересува се и експериментира с техники и похвати в изобразителното изкуство. Първата му самостоятелна изложба е през 1942 г. в малък салон на читалище “Зора”.
През 1946 г. Георги Пенчев е приет в Художествената академия в София, специалност „Живопис“, в класа на професорите Дечко Узунов и Илия Петров. След завършване на обучението си през 1951 г. се насочва към оформянето на книги и списания, към черната и цветна графика, офорт и гравюра на надлъжно дърво. За формиране на яркия му творчески почерк голяма роля има личният му контакт с по-възрастните тогава художници Петър Младенов, Васил Бараков, Цанко Лавренов, Борис Ангелушев, Димитър Гюдженов и от по-новото поколение – Методи Митев, Иван Миланов, Кирил Лазаров, Атанас Райков, Димитър Ковачев, Борис Ненов, Иван Кирков, Димитър Казаков, Генко Генков.
„Добре е, когато в творбата се чувства искрено споделяне, като шепот или изповед. Тогава казваме, че разбираме художника…” (Георги Пенчев)
„Творческата биография на Георги Пенчев е свързана преди всичко с графиката. Той се увлича по металната гравюра и гравюра на дърво. Творецът е особено впечатлен от попивността на дървото, неговата топлота и смекчаване на острата граница. Отпечатъците му се различават чувствително от традиционната гравюра на дърво, особено когато въвежда и цвета като компонент при печатането.“ (Виолета Тодорова)