Художествена галерия – Добрич успешно приключи проект „Хартията – Следи и отпечатъци“ 2022, финансиран от НФ „Култура“ по програма „Визуални изкуства“. Издаването на каталог и създаването на филм за работата на пленера са завършващият щрих на проекта.
Изложбата
Откъсвайки по малко време от дните и нощите си, авторът често се гмурка в пространства, които не винаги съжителстват с нормалното. Даже напротив! Те често преформират нормалното, превръщат го в загадка или му откриват други визии за човешкия духовен път. Но не големите думи, а малките искрици, които се появяват у теб, когато гледаш някоя картина, слушаш музика или четеш книга, са именно духовните следи, по които навлизаш навътре в себе си и се преоткриваш. Такива мисли ми влязоха в главата, когато разглеждах изложбата от пленер „Хартията – следи и отпечатъци“ 2022.
БОЖИДАР ТОНЕВ
Често се питам: Какво ми казва авторът? И си отговарям: Той говори със себе си и интуицията му подсказва, че и други могат да имат подобни асоциации. И в разкъсаната хартия на творбата усещам могъщото, което наподобява вечност, а се превръща в пясък, в който се крие капката живот. – „Без название“, „Обелиск“
ГЕРГАНА РАХНЕВА
Лимки или падащи парчета от пъзела на детството. А как сме съзерцавали цветовете на малкото кръгло топче някога. И какво ли има в него – някакви перки, някакви небеса, някакви мъглявини. Днес гледам тези малки кръгли светове от един много стар прозорец, с друг пейзаж, и тези картини са само: „И това го е имало някога!“ – „Лимки I“, „Лимки II“
ДОНА СТОЯНОВА
Познато чувство. Някога и аз ще бъда застинала фигура сред синия безкрай. Без значение дали ще продължавам да крача или да седя. Ще нося пътя си, срещите си, спомените си и ще ги споделям със самотата. Която вероятно е целият ни живот с тук-там набодени знаци – срещи, спомени, пътища… – „Крачеща фигура“, „Седнала фигура“
ЗОРАН МИШЕ
Объркани хора, залутани в смисъла сред огромното познание на небето. Излъчването на творбите на Зоран е като да усетиш космическия полъх по кожата си и ако не откриеш хралупа на летяща край теб вяра, духът ти ще се препъва сред безбройните страхове на разпятието. – „Разходка към Суха река“, „На път към Шан Кая“
МОНИКА РОМЕНСКА
Черното и бялото побират всички цветове. И сред това ветрило на цветовете е символът – създател и пазител на всичко съществуващо. Но вече сме толкова отдалечени от древните учения и митове, че е трудно в ограничения ни материален свят да усетим духовните знаци по безкрайния ни човешки път. – „Бяла риба“, „Черна риба“
НЕДКО НЕДКОВ
Страниците, които сме затворили с широко отворени очи към познанието, което все повече се отдалечава от нас. И само в работилницата на времето можем да открием отломъци от каменни надписи, останали все още в душите ни. И човешкият театър все по-често се сблъсква с бялата стена, останала от забравения текст. – „Страница I“, „Страница II“
НИКОЛИНА ДЖАНОВСКА
Там, където детството и младостта се връщат към нас, където остатъците от нежност отново ни сънуват, за да изглеждаме цялостни или по-скоро да украсим материята, която понякога е толкова скучна, трафаретна и омразна… Не е късно да се продължим в спомена, да тръгнем по следите му. – „Моите кутии за спомени – Форма VIII“ и „Моите кутии за спомени – Форма IХ“
ПЕНКА ДИМИТРОВА
Нещо радичковско усещам в тези две картини, нещо неказано, което продължава да се разхожда около мен и аха да се появи. И ако случайно някаква част се открие, веднага изчезва в познатите криволици на пътя ми. – „Следи I“, „Следи II“
ПЕТЪР ЛАЗАРОВ
Тези две картини като че ли са страници от дневника на нечий живот. Фрагменти, които ти подсказват, че нещо се е случило или се случва, фрагменти, в които дните, месеците и годините са затворили далечни събития. И само в безкрайната промяна на луната усещаш, че случващото се продължава. – „Лист 1/9“, „Лист 2/9“
ЯВОРА ПЕТРОВА
Пасторално! Как трудно се вмества тази хубава дума в днешния ни свят. Но може би точно в нея улавям художествените инвенции на Явора Петрова в картините „Новородено“ и „Златно“. И друг път съм забелязвал, че художничката умее да усеща и да предава аромата на думите в творбите си.
Сашо Серафимов