Новини

09.06.2020

„В НАЧАЛОТО БЕ… ХАРТИЯТА“

Шеговитата аналогия с Библейските слова в случая съвсем не е самоцелна – ако не за вселенското Начало, тя със сигурност е валидна за началото на творческя път на художника, когато моливът искрено и чистосърдечно е доверил на белия лист хартия света на детските мечти. Истинската причина да търся подобни сравнения с творбите от пленера на хартията в Кранево вероятно се дължи на тяхната особена непосредственост и естественост... Той успя да намери свое характерно място в съвременния художествен живот и да очертае контурите на своята разнолика физиономия. Пленерът няма конкретна платформа, нито ограничаващи го регламенти. Единствени критерии са артистичността, въображението, експериментите.

… Срещата на различни културни традиции и равнища успя да се превърне в творчески диалог, чиито резултати са не категоричните еднозначни решения, а самият процес на съзиданието…

… Но освен постиженията, най-важният смисъл на творческите експерименти по време на пленерите на хартията е може би самият процес на работата. В случая крайният резултат, поради своята податливост, е в по-голяма степен подчинен и подвластен на стремежа на авторите към формотворчество. Този последен резултат, т.е. готовият резултат, прилича по-скоро на драматургичен материал, на сценарий, а истинското, оживялото представление може да се види само в процеса на работа – това, което е самият неповторим Пленер на Хартията.“  /Красимира Коева/

Във втория пленер „Хартията“ (1997), който отново се провежда в с. Кранево, участват 12 автора - Асадур Маркаров, Панайот Панайотов, Владимир Овчаров, Евелина Ханджиева, Пенка Димитрова и Недко Недков, както и Александър Стефанов, Моника Роменска и Сашо Стоицов, а чуждестранните участници са Роза Фуентес Бартол - Испания, Паскал Лиевр – Франция и Линда Гредел – Швейцария. Изложбата с творби от пленера се открива в Художествена галерия – Добрич на 12 септември 1997, а по-късно гостува и в галерията в Пловдив.