Новини

08.05.2020

МАЙСТОРА И НЕГОВИЯТ СВЯТ

Владимир Димитров - Майсторае роден на 01.02.1882 г. в с. Фролош, Кюстендилско.

През 1889 г. семейството му се преселва в Кюстендил, където Майстора завършва образованието си. Работи като бояджия, ханджийски чирак, вестникопродавач и писарв Окръжния съд. В свободното си време Майстора започва да скицира разсилния, другите писари, адвокатите, подсъдимите и пейзажи от околностите на града.

Открива първата си изложба в кюстендилското педагогическо училище. Към парите от продажбите съгражданите му прибавили и доброволно събрани суми, за да постъпи в Художествената академия в София в класа на Иван Мърквичка. В студентските си години той изявява своя талант, печелейки конкурси, и получава прозвището Майстора.

По време на Балканската и на Първата световна война Майстора е военен художник.Той е сред най-ярките представители на създаденото през 1919 г. дружество „Родно изкуство“, обединено от идеята за национално по дух и стилистика изкуство.

Със събраните пари от първата си изложба в София /1922г./ Майстора заминава за Италия по покана на художника Борис Георгиев. Там той среща американския меценат Джон Крейн, син на Чарлз Крейн, чиито далечни прадеди били славяни. Воден от тази връзка, американецът си поставил като цел да покровителства славянски художници. Така се стигнало до договор с Майстора. Крейн предложил на художника най-неизгодната сделка, както се оказва по-късно – срещу 40 000 лири американецът да получи всички картини, нарисувани от Майстора в следващите четири години. Той финансирал и три пътувания на художника – до САЩ, Истанбул и Италия. Така американецът придобива около 80 картини, а самият договор е прекъснат през 1931 г.

Близо 27 години (1924 – 1951) Майстора работи в своя роден Кюстендилски край, в село Шишковци. Рисува селския бит, народните обичаи и празници, търси характерните особености на българския национален тип и връзката между хората и природата.

Владимир Димитров – Майстора умира на 19 септември 1960 г., оставяйки като наследство за младите художници и всички българи едно несметно богатство от цветове, иконография и декоративизъм на националните черти във всяка една от картините си.

"Владимир Димитров – Майстора – скромен, безшумен и отшелник – отдавна още е проявил талант, който с право му е спечелил прозвището Майстора. Това е един силен, непосредствен и независим талант. Той не се интересува от това, какво и как рисуват други. Той рисува така, както той знае. Той върви винаги по свой собствен път. Дири – и това, което намира, е негово. Дири бавно, но намира сигурно. Всяка негова картина е една самостоятелно, независимо сторена стъпка напред. И с една толкова логична последователност, че ний сме заставени да благоговеем пред честната искреност на неговото творчество."

От статия на Гео Милев в списание "Везни", 1921 г.