Новини

26.10.2018

„СОЛ ЗА ЖИВИТЕ“ - ИЗЛОЖБА ПО СТИХОВЕ НА ЙОРДАН КРЪЧМАРОВ

На 31 октомври от 17,30 ч. в две зали на Художествена галерия – Добрич се открива изложба „Сол за живите“. В нея участват 34 автори с 56 творби – рисунки и колажи, вдъхновени от поезията на Йордан Кръчмаров/1948-1986/. Изложбата е по повод 70 г. от рождението на добруджанския поет. Роден в с. Гурково, отишъл си на 38 години, той остави вълнуващо поетично творчество, а лириката му е оценявана като значимо национално литературно явление.
Изложбата е съпътствана с каталог на творбите/ИК „Фабер“/, създаден по проект „Сол за живите“, финансиран от бюджета на Община град Добрич, по Програмата за финансиране на граждански инициативи в полза на местната общности и Коперация с. Гурково с председател Тодор Моралийски. За жеста им сме им особено благодарни.
В изложбата участват Андрей Даниел, Ангел Станев, Атанас Тотляков, Бисера Вълева, Божидар Тонев, Валентин Шалтев, Валери Чакалов, Велина Христова, Вера Пенева, Веселин Дамянов – Вес, Галина Иванова-Халачева, Георги Демирев, Георги Лечев, Гинка Димова, Даниел Дянков, Димитър Грозданов, Димитър Кулев, Дона Стоянова, проф. Димитър Чолаков, Евелина Ханджиева, Елена Панайотова, Киро Мавров, Красимир Трифонов, Матей Матеев, Митко Събев, Недко Недков, Пенка Димитрова-Дамбулова, Петър Петров, Румен Богданов, Славко Славков, Стелиян Стоянов, Стефан Лютаков, Христо Константинов, Цветан Казанджиев. Благодарни сме на всички, които даряват своите рисунки за обогатяване фонда на Художествена галерия – Добрич.
Заповядайте!

ЙОРДАН КРЪЧМАРОВ
ЖИВОТ В ДАТИ И СЪБИТИЯ
Роден на 24 юли 1948 г. в семейството на Керанка Желязкова и Добри Кръчмаров в добруджанското село Гурково. Учи в родното си село, в Добрич и Балчик. Първи поетични опити. Води с прекъсване дневник (1963 – 1985)

1968 – 1970
Матрос във Варна. Първа публикация – цикъл стихотворения „Реквием“ във в. „Димитровска вахта“ от 12 април 1968 г. Сътрудничи на различни военни издания с поезия, проза, публицистика. На 28 юли 1968 г. умира баща му. Участва в сборника „Вечери в кубрика“ (1969) с откъс от поемата „Море“. Поканен е да остане на работа като военен журналист, но се завръща в Гурково при осиротялото си семейство.

1971-1981
Работи като миньор, спасител на плажа, рибар, бригадир на растениевъдна бригада в родното си село. Много пътува по добруджанското черноморско крайбрежие по любимите си места за размисъл и творчество: нос Калиакра, резервата „Яйлата“ при с. Камен бряг, Дуранкулашките езера и др. Пише стихове и поеми, разкази и новели, публицистика и пътеписи, фейлетони и епиграми, поставя спектакъла „Зора след зора“ (1979), работи върху сценарии за кино и телевизионни постановки, има незавършени повести и роман. Рисува графики и цветни пейзажи. От 1979 г. до края на живота си участва в работата на литературния клуб при Младежки дом в Балчик. Приятелство и кореспонденция с Петър Алипиев, Борис Христов, Любен Недков, Георги Константинов, Александър Геров, Георги Марковски, Юрий Камински (Украйна), Георги Бояджиев и др.

1982 –1986
Става член на Клуба на младите творци и на Дружеството на писателите в Добрич. Много пътува, участва в конкурси, рецитали, литературни четения. От 1982 г. до края на живота си работи като завеждащ културната дейност и радиовъзела в предприятието „Битова техника“ – Добрич. Приятелство го свързва с творците Георги Давидов, Венцислав Славянов, Сашо Серафимов, Александър Белчев, Ирина Янкова, Камелия Кондова, Елка Няголова, Красимира Атанасова, Иван Овчаров, Женя Радкова, Венета Мандева и др. Непрекъснато публикува в местния печат. Негови творби се появяват и в централните литературни списания. През 1984 г. с голям успех е представен рециталът на добричките поети „Как да гледам слънцето“ в НДК от млади актьори от ДТ „Й.Йовков“ - Добрич. Повече от стиховете в литературно-музикалната композиция са негови. В началото на 1986 г. в издателство „Народна Младеж“ – София излиза поетичния сборник „Общежитие“. В него участва с цикъл „Цялото ми богатство“.
На 16 май 1986 г. към 20.00 ч., на връщане от среща с ученици в Хуманитарна гимназия – Добрич, умира внезапно от инфаркт. Погребан е в родното си село.

Изцяло със съдействие на приятелите му от Добрич излизат посмъртно поетичните му книги:
„Нощен залив“ (1987) - издателство „Георги Бакалов“ - Варна, съставител – Сашо Серафимов
„Сол за живите“ (1992) ИК „Елка Няголова“, съставители: Елка Няголова и Сашо Серафимов
„Риза за Христос“ (1993) ИК „Синтез“ - София, Съставители: Красимира Атанасова и Константин Младенов
„След XX века“ (1998) ИК „Сребърен Лъв“ – София, Съставител: Константин Младенов
„Полюшвана от вятъра мишена“ /2008/, ИК „Жанет 45“ - Пловдив, съставител – Сашо Серафимов
През 2003 година излиза телевизионният документален филм „Йордан Кръчмаров — един забравен поет“ с автор поета Владо Любенов.