ЗАЛА 4 Българската живопис до 70-те години

   От началото на ХХ вeк датират опитите за преодоляване на академичната линия в живописта. Създаването на дружество “Съвременно изкуство” (1903г.) се свързва с движенията в изкуството за усвояване уроците на западно-европейската живопис. В българското изобразително изкуство се обособяват нови жанрове, като водещи са портретът и пейзажът. Развиват се еднофигурната композиция, натюрморт, голо тяло и интимно-психологическия портрет.

                                Господин Желязков "Голо женско тяло"

   Този период исторически се отнася към новата българска живопис и в залата са представени основните насоки, характерни за развитието й – от академичния реализъм, експресивната и синтетична живопис на 30-те години до лиричния пейзаж. Любима тема за художника Георги Урумов е Балчик Картината му “Балчик - мостът” представя панорамен пейзаж в пластично-експресивен маниер, с едра живописна мазка, моделираща формите.

   През 30-те години, когато стремежът към автономен израз е водещ в естетиката на българските художници, протичат процеси на обновление на пластичния език и стилов възглед в живописта. В “Манастирчето” на Марио Жеков в колоритна хармония, с едри мазки, са съпоставени светлини и сенки, топли и студени багри. Творбата се отличава с идиличност на сюжета, конструктивност на живописните структури и контрастно цветово звучене. Романтичните настроения на епохата са проявени особено ясно в “Дамски портрет”, 1936 г. на Стоян Сотиров, която е една от малкото му подписани и датирани творби от 30-те години. Художник с ясен и монументален език, той работи в различни жанрове - пейзаж, композиции с историческа и социална тематика и др. Периодът на 30-те и началото на 40-те години е белязан от появата на редица талантливи художници, чието творчество става синоним за новаторство, експеримент и успех в страната и в чужбина. Те се обединяват в Дружество на новите художници (1931 г.) и картините им са в унисон с най-новите европейски тенденции. Женският портрет на Борис Шаров носи това влияние с преливане на жанровете в него. Вписването на портретния образ в картина с пролетен пейзаж, носи оригиналност и поетична метафоричност. От средата на 40-те години е портретната  “Глава” на Наум Хаджимладенов. Творбата се отличава с ярка психологическа характеристика на образа и сила на емоционалното състояние. Това е портрет, изпълнен с богата на цветове пластична живописна повърхност и иконична озареност на лицето. Пейзажите от възрожденските ни градчета са любима тема в изкуството на българските художници след 30-те години. Неоимпресионистичният маниер на изобразяване зарежда пейзажа с много светлина. Усещането за българско, родно е водещо в картината на Данаил Дечев “Копривщица”. Красотата на българската природа, националните добродетели на обикновените хора, свързали живота и труда си със земята и плодовете й,  са в центъра на произведенията на художниците свързани с движението “Родно изкуство”.

  Владимир Димитров - Майстора "Кюстендилско момиче"

   Един от най-видните представители е Владимир Димитров - Майстора. Портретната композиция “ Кюстендилско момиче” е художествено въплъщение на красотата на живата природа и човека. Образът на българската мадона надхвърля границите на портретното изображение и се превръща в символ на връзката на човека и земята. Вникнал дълбоко в душевността и психологията на своите съвременници Стоян Венев, с чувство за хумор представя тяхната първичност и наивна борбеност. Фигуралната композиция “Балканджии” показва образите на български селяни обобщено и стилизирано. За Бенчо Обрешков, известен като един от големите майстори на натюрморта и многофигурните композиции от бита на българина, картината “Пазарен ден” е една от най-характерните за творчеството на художника. Композицията е изградена в няколко плана. Рисунката е конструктивна, с изчистена линия, подчертаваща строежа на формите, а цветовете имат експресивно въздействие. Натюрмортът и портретът, интериорите, в които присъстват арт обекти – картини, книги, бои, четки и пр. в съчетание с предмети от бита стават любим мотив за художника. Те придават на творбата интересен смислов и артистичен акцент. Това е определящо и за “Натюрморта” на Бенчо Обрешков. Един от шедьоврите на колекцията е пейзажът “Балчик” на Ненко Балкански, отличаващ се с ясна композиция, изградена на базата на играта на светлината в пространството. Характерното за автора спонтанно съприкосновение с натурата и тук е налице. В линията на салонното изкуство е автопортрета на Вера Лукова, рисуван 1960 г. Характерно за нейния живописен език е ярката цветност и символика, които са обединени в артистично, неоромантично звучене.

                                                                                     Златю Бояджиев "Зима - приказка"

Един от художниците със самобитна жизнена философия, свързани силно с народностното начало е Златю Бояджиев. В композицията “Зима - пързалка” - 1965 г. той постига сложен художествен образ за пантеистичното цяло на света, в който хората могат да преодолеят силите на хаоса и преходността. Наивистично-повествователният му език е занимателен, цветовете – ярки. С цветността си творбите на Александър Петров, създадени в края на 60-те и началото на 70-те години, имат принос в разкрепостяването на колорита в българската живопис. Характерен със стилизирани форми и ярки декоративни цветове, художникът постига мекота и ведро спокойствие в композициите си - хармония на човека със средата която го заобикаля. През 60-70 години българското изобразително изкуство навлиза във фазата на едно ново обновление – модерна интерпретация на стари теми и сюжети. Голямо е разнообразието от стилове и третиране на темата Балчик в колекцията на Галерията, любим сюжет на много художници. В залата може да видите пейзажи от Дора Кънчева, Здравко Александров, Никола М. Даскалов, Георги Павлов-Павлето, Пенчо Балкански, Ценко Бояджиев и др. Майстор на акварела, Константин Щъркелов е изпълнил с виртуозна лекота и чувство за пространство пейзажа „Езеро в планината”. След 9 септември 1944 г. творчеството му е отречено и забравено заради връзките му с Двореца. Наричат го „официален художник на буржоазния режим и царски любимец”... Константин Щъркелов е изселен, изключен е от СБХ и прекарва пет месеца в Централния затвор.

   Господин Желязков Сербезов е родом от Добруджа, един от първите студенти в новооткритата Художествена академия - София. За отличен успех е изпратен да специализира в Русия при известния Иля Репин. В картината му „Голо тяло” се забелязва влиянието на руската школа - перфектната рисунка на фигурата и колорита, издържани в традициите на академизма. Той, заедно с руски иконописци е изрисувал храма „Св. Александър Невски” в София и иконите в църквата „Св. Троица” в Добрич. Умира падайки от скеле на изографисвана от него църква.

      Дечко Узунов "Национален мотив"

   Живописта на Дечко Узунов е носител на прогресивните влияния още от 30-те години. Завършил Художествена академия в София, специализирал в Мюнхен. От 1937 г. до 1963 г., той е професор в Академията. Работи в областта на илюстрацията, живописта; както и стенопис, сценография и приложни изкуства. Времето, процесите и модите в изкуството сякаш минават незабелязано покрай Найден Петков. Той не е докоснат от естетиката на 50-те години, нито от бурните промени през 60-те, не "проговаря" на асоциативния език от 70-те, няма необходимост и от преосмисляне на пластичността през 80-те години. Той има своя път, който следва до самия край през 1989 година. В него най-голяма част и най-много творческа енергия е отредена на пейзажа. Рисуването на пейзажи е начинът му да сподели преживяното, да покаже своите чувства чрез различните състояния на природата.

   Йоан Левиев е член от новаторската пловдивска школа на 60-те години — група, в която влизат още Енчо Пиронков, Георги Божилов, Димитър Киров, Колю Витковски и Христо Стефанов. Й. Левиев твори в областта на кавалетната и монументална живопис, прави мозайки и декоративни пана. Той не анализира видяното детайл по детайл, а синтезира конструкцията. Търси я чрез експресивни, категорични и здрави линии. Интересува го гледна точка, която предполага динамика и дава възможност за монументалност.