Отдели

Живопис

Колекцията „Живопис в Добричката художествена галерия наброява над 1700 произведения, създадени от началото на века до днес/б.р.1995г./. Формирана през последните 30 години, тя носи белезите на времето и мястото на своето създаване. Огромна част от този фонд са творби на съвременното изкуство, представяни и откупувани от ОХИ и главно от регионалните ОХИ „Добруджа” /1966, 1968/ и ОХИ „Земята и хората” /1972, 1977, 1982, 1987/. Това определя и естествено подчертаното присъствие на добруджанскат атематика, разбирана широко – и като пейзаж, и като историческа памет, и като днешно битие.

Социално стимулирани, българските художници през тези години активно насочват вниманието си към Добрич и Добруджа, които в новата българска история и култура имат своето особено място и своя съдба.

В същото време голямата продукция от 60-те и 80-те години, останала в ХГ-Добрич, прави възможно проследяването на етапите на развитие на съвременната българска живопис като цяло – с основните стилови инаправления, водещи имена и представителни творби.

    И все пак в началото на този аналитичен обзор на живописната сбирка на Добричката галерия бих искала да поставя един отдавна живял и малко познат художник – Никола Тахтунов /1873 – 1947/. За мен той беше истинско откритие, а картините му, особено „Старият Добрич”, могат да бъдат емблема на галерията. Тук любовното вживяване в местния колорит е съчетано с онази пленителна наивна непосредственост, която ни кара да забравим йерархията на утвърдените ценности и ни дава да почувстваме пулса на едно чисто творчество. Колекцията от нова българска живопис /края на 19 в. - първата половина на на­шия век/, която притежава ХГ - Добрич, без да бъде представителна за развити­ето на изкуството ни през този период, съдържа двайсетина творби, които дават идея за основните му насоки - от академичния реализъм на Мърквичка до син­тетичната и експресивна пластика на 30-те години.

Отделни творби, попаднали случайно в тази сбирка, макар и лишени от кон­текст, носят атмосферата на епохата, както и личния стил на автора. "Езеро в планината" /1914/ на Константин  Щъркелов и ранните батални ескизи на Борис Денев далеч не изчерпват панорамата на второто десетилетие, но са характер­ни за него, защото маркират диапазона между пейзажния лиризъм и военните преживявания. 20-те години са представени и от академичното направление /Борис Митов, Миладин Лазаров/, и от модернистично настроени художници /Христо Каварналиев/, Владимир Димитров - Майстора като централна фигура в изкуството от междувоенния период присъства в колекцията с няколко твор­би, сред които се открояват един ранен пейзаж и сюита от образи из Кюстен­дилския край. Ценно и рядко притежание е творбата на Борис Шаров "Оран". Сред щастливите моменти в тази сбирка бих отбелязала "Кукла" /1935/ от Вера Лукова, оценена високо от тогавашната критика и след това за дълго скрита от погледа на ценителите, попаднала в Добрич като гръб на един късен автопорт­рет на художничката. Един младежки пейзаж на Васил Бараков /"Родопска есен", 1931/, а също работите на Асен Белковски, Борис Стефчев и Марио Же­ков допълват представата за изкуствотона този период. Няколко портрета /средкоито изпъкват "Ст. Минев" от Илия Петров, "Дамски портрет" от Ст. Со­тиров и оригиналните "Глава" и "Автопортрет" на Наум Хаджимладенов/ обога­тяваткачествено тази неголяма мозайка от ново българско изкуство.

Поради характера и начина на формиране на сбирката, много от големите имена на българската живопис, започнали творческия си път през 30-те години, са представени с по-късни свои творби, когато в движението за обнова и защита на автономията на пластичния език мнозина от тях преживяват втора младост и създават значими произведения, белязани от стилистиката на съвременните търсения.

Колекцията картини от следвоенните 2-3 десетилетия заслужава по-специално внимание. Някои от представителите на старот опоколение присъстват със значителни индивидуални сбирки, което от своя страна определя профила на Добричкат асбирка като цяло.

Тук трябва да дойдат изследователите на Ценко Бояджиев, един голям живописен талант, защото тук са и „Портрет на моканин”, и „Момиче с чаша кафе”, и „Момиче с чаша кафе”, и пейзажите от Балчик, в които експресивният и изтънчен в същото време език на майстора е достигнал своя връх. Друг проникновен живописец – Рафаел Михайлов също е представен в колекцията с десетина творби от 60-те години, които правят чест на Добричката галерия, а и по-широко, с оригиналния си живописен глас защитават престижа на българск пластическа школа. Бенчо Обрешков със седемте си работи продължават линия на звучна и чиста живопис. Това са творби от 60-те години, като неговият език достига нова сила, цветност и ритмика. Петко Абаджиев, Дечко Узунов, Иван Христов, Ненко Балкански, Пенчо Балкански, присъстващи в колекцията с по няколко работи, показват високото качество на преобладаващото у нас пейзажно творчество. Имената на Васил Бараков, Данаил Дечев, Петър Урумов, Стефан Минев, Владимир Кавалджиев, Борис Иванов, Дарена Георгие: Атанас Михов, макар и по-слабо представени в Добричката колекция, допринасят за нейното художествено ниво.

Фигуралната композиция, подложена на сериозно изпитание през култовски период, в изкуството на 60-те години има своето ново развитие. Тематичната задача, която остава като социална поръчка, се приема от художника като възможност за сложно картинно решение и образно въздействие. В този смисъл заслужават внимание "Пролетни води" на Боян Петров и особено двете мащабни платна на Стоян Сотиров, посветени на бунта в "Дуранкулак - Шабла". Те са етапни творби от 60-те години, в които вчувстването в народната трагедия и борба е дало удивителна по ритмика и колорит картина.

Безспорен колорит на колекцията придават платната на Стоян Венев и Любен Гайдаров. Това е един сърдечен привет за Добрич от далеч. "Зима – пързалка” от Златю Бояджиев е гордост за Добричката сбирка. Тя е откупена от изложбата, с която пловдивчани гостуват в Добрич през 1965 г. За радост тази експозиция не е само факт от творческото сътрудничество. Тогава Добрич откупува ре дица творби, чиято историческа стойност може да се оцени още по-добре днес. Благодарение на тази откупка тук са останали - и за изследователите на съвременното българско изкуство то е от изключително значение - ключови ранни творби на художниците от Пловдивската група, която през 60-те е в авангарда на обновителните процеси. Такава е стойността на "Семейство" /1962/ от Христо Стефанов,   "Фестивал" /1965/ от Димитър Киров, на "Йоан Кукузел" /1964/ от Йоан Левиев, на „Утро" /1964/ от Георги Божилов и на "Стопански двор" от Енчо Пиронков. Събрани в залите на Добричката галерия, те възкресяват един етап, изпълнен с много надежди и дръзновение, с много искреност и непосред­ствен талант.

60-те години присъстват в колекцията с много имена и с още повече творби. Артистична свобода, преодоляване на натуралистичния императив, характерен за предходния период, втурване в пространствата на чистия цвят - бележат нача­лото на творческия път на цяло поколение български живописци. Сред тях - Ге­орги Баев, Генко Генков, Иван Кирков, Светлин Русев, широко представени и в колекцията на Добричката галерия, макар и с по-късни творби от 70-те и 80- те, когато стилът им е в творческа зрялост. Гордост за тази сбирка са платната на Георги Баев, заредени с експлозивна сила, пламтящите пейзажи на Генко Генков, композициите на Иван Кирков, в които си дават среща изтънченият ин- телектуализъм и деликатната душевност. В тази панорама изпъкват ярките ос­вободени платна на Александър Петров, оригиналните работи на Магда Абазова, цяла редица творби на Светлин Русев, която показва разнообразието на не­говите изяви. И още едно име, за което Добруджанският край става епоха в творчеството - Найден Петков. Равната шир, далечното небе бележат последни­те години в изкуството на този голям майстор. Закономерно Добричката гале­рия притежава над 20 негови работи. Други автори, макар и представени с по- малко творби, дават качество на тази колекция. Да споменем "Добруджански пейзаж" /1968/ от Ваня Дечева, композициите на Димитър Арнаудов, картините на Емил Стойчев, Петър Дочев, Лика Янко, Иван Вукадинов, Анета Дръгушану. И за тези години е типично преобладаването на пейзажа. За това товорят имената на Тодор Хаджиниколов, Дора Кънчева, Елза и Владимир Гоеви, Владимир Пешев, Борис Ненов и много други.

През 70-те години в българската живопис се вляха нови творчески сили, млади имена, които заедно с вълнението носеха потребността от рефлексия, склонностга към мисловното конструиране, които често предпочитаха изчертаната линеарна завършеност на формата пред свободните и живописни разливи. Най-зрял и концептуално категоричен сред тях беше Атанас Яранов, представен в Добричката сбирка с 3 творби, достойни за името му.

Факт, който заслужава специално отбелязване е, че този процес на обновяване на пластическия говор съвпадна с активизиране на художествения живот в Добрич и основаването на галерията и разполагането й през 1982 г. в представителната сграда в центъра на града. Щедрото субсидиране имаше своите добри резултати. Днес отчитаме, че едни от ключовите произведения на 70-те - 80-те години бяха създадени именно в тази атмосфера и закономерно останаха в колекцията на ХГ - Добрич. Днес те са "гвоздеите" на експозицията, заради които си заслужава идването дотук. Докато предишните периоди са представени в Добричката сбирка повече или по-малко епизодично, то със създаването на галерията се открива възможност за по-цялостно документиране на актуалните художествени процеси.

От първата половина на 70-те години в българската живопис се проявиха, естествено в местен вариант, тенденциите на фото- и хиперреализма. Няколко автора им дадоха път в творчеството си и така свързаха имената си с тях. Графикът Иван Димов създаде програмни живописни произведения в тази етили ка. В Добричката колекция той присъства с две платна "Приказка" и "Памет”, в които дава израз на специфичната за тази насока склонност към сюжетика, разбиране не като разказ, а като сложна мозайка от асоциативни късове преживяно време. ХГ - Добрич притежава и една от малкото творби, издържани чисто в хиперстилистика "Хора против" /1982/ на Димитър Войнов. Що се отнася до Димитър Буюклийски - той е тук с творби, които показват неговия индивидуален път, започнал в началото на 70-те с увлечение по новата стилистика. Теофан и Елена Сокерови бяха от първите, които органично се вживяха в тази естетика, която носеше особено остро усещане за съвременна предметност, затечащото време, за неговите реалности и мимолетности. В сбирката на Добрич Теофан Сокеров има място с картините "Недоизказани мисли" /1982/ и "За тази земя" /1977/. Благоевградската група на художниците прояви подчертана склонност към тази стилистика. Тя е представена от Сашо Стоицов /"Жана и Джована" - 1982/ и от Васко Иванов /"Алегория на мира" - 1982/. Широко място в cбирката достойно заемат работите на Ванко Урумов. Тук е неговата монумента "Сватба" /1982/,  с типичното за стила обиграване на документалисткия момент,  но също и серията работи на тема "Нощно къпане" и цикълът "Брегове", в които се пробужда чувствителността на автора към пулсацията на живописната материя, към една открита експресия на мазката. В Добрич ще трябва да идват онези, които проявяват интерес към ранното творчество на Милко Божков, който за ОХИ "Земята и хората" създаде две творби с мащабни духовни внушения - "Реквием - В памет на Андрей Тарковски" /1987/ и "И гледа в прозорците мои нощта" /1982/. С характерния за времето вкус към фигуралност, но третирана като асоциативни редове, без боязън от литературност, се отличават работите на Георги Трифонов, сам разпънат между двете музи. Михалис Гарудис, който също имаше в началото на 70-те своя принос към узаконяване на тази нова естетика, в по-сетнешните си творби излезе от твърдите им граници, както това е и във "Фрагмент от вечността". Много особено в колекцията се вписват миражните видения на Мари-Терез Господинова, една оригинална творческа индивидуалност и емоционално чрез своите родови корени свързана с добруджанския край. Свое място в колекцията има Йордан Кацамунски, чиято поетика е свързана с интимното, изплъзващо се, деликатно усещане за нещата от живота. Вкусът към завършеност на формата, разбирана като подчертана линеарност /ако използваме станалата класическа след Вьолфлин терминология/, който от началото на 70-те години дойде на смяна на сложната живописност от 60-те години, намира израз не само във фото и хиперреалистичните тенденции. Интере беше, че той се прояви в насоки, които сякаш им бяха противоположни. Става дума за избуялия отново интерес към фолклорния корен, към приказната митология, към пасторалните образи на детството, към селото с неговата плът и цвят, към едни територии, сякаш опазени от днешната цивилизация - техническа и урбанистична, която моделираше хиперстилистиката. Няколко автора с подчертан личен характер и път в съвременното българско изкуство представят тази линия в Добричката колекция. На първо място - рано отишлите си от нас Димитър Казаков /"Запазени чувства" - 1979 и "Приседнали на земята – 1982/ и Спас Нешовски, които ни завещаха своите образни притчи. Тук е Надежда Кутева с оригиналните си пластически тълкувания на българския фолклор, от която ХГ - Добрич притежава и една ранна ценна работа - "Пейзаж от Норвегия”. Сюлейман Сеферов с няколко работи и Кеазим Исинов с /"Плодородие"- 1976 и "Златото на Добруджа" - 1982/ допълват тази панорама. По своему откликва на тенденциите на времето и Тома Трифоновски, чиито стилизирани форми носят своя мелодия. У Янаки Кавръков набъбва гротесковото в притчата, приказните метаморфози имат свой личен кръговрат. В ХГ - Добрич може да се видят някои от програмните работи на Румен Гашаров и особено неговият "Обущар” /1986/. В тях топлотата на живия и живял предмет се кръстосва с иронията и гротеската, а в някои достига до социални обобщения.

Стоян Цанев, навлязъл в българското изкуство като график с индивидуален модерен пластически говор, постепенно излезе от видовите рамки, за да се изяви силно в живописта и керамиката. В Добрич той е оставил "Владетелят" /1989/ - живописно платно с мащабни социални внушения. Характерното за последните години преодоляване на традиционните параметри се чувства и в творчеството на Свилен Блажев, който е представен с "Бъдник" /1982/, с внушителната композиция "Хлябът" /1987/, изпълнена с техника, комбинираща различни материали.

Постепенно през 80-те години "линеарната" стилистика получи у редица автори свободни вариации, у други изкристализира в по-категорична семантика, утрети се разви в разкрепостена, но по новому усетена живописност. Както винаги тази нова вълна идваше с прилива на ново поколение - родените през 50-те тодини, които навлязоха в художествения живот в края на 70-те - началото на 80-те години. Те носят нова жажда за освобождаване на живописния език, за спонтанна реакция, за една модерна опора върху сетивността. Тази генерация също широко е представена в колекцията на ХГ - Добрич.

Тук могат да се видят 8 творби на Андрей Даниел, белязани с типичния за авторавкус към ярка, динамична и драматична образност. Сред тях - щастливо събраният на едно музикален цикъл. Неговият съвипусник Яшарали Тахиров присъства с "Композиция" /1982/. Експресивният полюс на тази панорама са Кирил Христов и Едмонд Демирджиян. Цанко Панов оставя в Добричката галерия ранните си творби, сред които особено завършена е "Разходка" /1982/. Съща линия - на поетично извисена живопис, която все повече се развива в дълбочина, където изследва душевните движения, следва Димитър Илиев, един изключителен талант, който си отиде твърде рано. Неговите "Пристанище" /1985/ и „В ателието" /1985/ са пронизани от интелектуализирано чувство, характерно за човека в един апокалиптичен свят, в който интимната територия е единствено убежище, но убежище, незащитено от агресията около нас. Димитър Чолаков, Николай Янакиев обогатяват картината на тази генерация. Особено място в колекцията на Добричката галерия има Станислав Памукчиев. Деветте негови произведения съхранявани тук, дават възможност да се проследи творческа еволюция на този оригинален художник - от експресионистично тревожните му ранни платна до просветлените духовно послания на последните му работи. Интерес представляват картините на Божидар Бояджиев, Димитър Лалев, Греди Асса, Вихрони Попнеделев. „Мрачен ден” на Недко Солаков заслужава внимание като прединсталационен етап в неговото изкуство.

В тази група на младите е и роденият в Добрич Христо Кралев, представен с десетина свои творби.

Когато анализираме колекцията на ХГ - Добрич се налага на вниманието нифактът, че регионът, разбиран широко /североизточна България/ е представен по-масирано. Това се отнася до художествените групи от Варна, Русе, Търговище, Разград. За ценителите на българската живопис е важно да знаят, че в Добрич могат да намерят обилен материал върху Варненските живописци. Като се започне от 60-те години /тук са ярките първични работи на Дария Василянска, изисканите портрети на Снежина Попгенчева, картините на Емил Попгенчевев, Кина Петрова, Маргарита Денева, Христо Веков и до най-младите Димитър Трайчев и Мария Зафиркова, работещи в стилистиката на 80-те години.

Пълно и разнообразно са представени в колекцията и русенци. Димитър Хинков и Николай Русчуклиев, Василка и Марко Моневи, Никифор Цонев, Beлимир Петров, Виолета Радкова, Цвятко Цветков, Николай Караджов могат да се видят тук с типични и качествени творби. Да прибавим тук Йордан Кисьов, Васил Карадимов и други автори от Разград и Търговище, които съществено допълват североизточната панорама.

Специална проблематика повдига Добричката група художници. Местната традиция и местната художническа практика, отразена в няколко поколения автори - може да бъде предмет на отделно изследване.

Освен Никола Тахтунов, с който започнахме този текст, още няколко имена от старите художници привличат с любовта и привързаността си към тукашния живот. Запомнят се работите на Ангел Томов - каручки, сергии, чадъри, цветарки - един пъстър човешки свят, Атанас Попов, Янко Атанасов /"Добрички пролетен панаир"/, Сава Чекелов, Тодор Цветков. Средното и младо поколение добрички художници - Тодор Балев, Светослав Бъчваров, Съби Георгиев, Филип Филипов, Петър Петров, Пенка Димитрова и др. - се развиват и изявяват в руслото на тенденциите, определящи общия ход на съвременното българско изкуство.

Независимо от това, че малцина от добричките художници прескачат прага на регионалното, самият факт на тяхното творчество има значение за културата. Голяма част от тях без художествено образование, но с любов към родния край и отдадени на изкуството, те напомнят, че не само абсолютният художествен резултат е целта на едно творческо дело. Всяко спонтанно и искрено изкуство създава поле на културно въздействие, което в никакъв случай не бива да се подценява. А отговорността за подбора на колекцията естествено лежи върху самата галерия.

И така, този обзор на живописната колекция на ХГ - Добрич имаше за цел да покаже нейния характер, върховите творби, заради които ценителите на изкуството идват и ще идват в Добрич, както и да обясни някои особености на изграждане на колекцията. Този преглед поставя и въпросите за бъдещото комплектоване на сбирката. Тук главните ориентири трябва да бъдат - допълване с качествени творби на колекцията на новото и съвременното изкуство, с което да се повдигне общото художествено ниво и второ - да се търси местния коло­рит, но изразен също в качествени творби. Естествено Галерията трябва да бъде широко отворена за нови произведения, за младите автори, за актуални худо­жествени тенденции.

 

1995 г.

Д-р РУЖА МАРИНСКА

Автори