Отдели

Графика

Колекцията на раздел „ГРАФИКА” се развива от малка графична сбирка съществуваща от 1963 г. През следващите години разделът постепенно се обогатява и понастоящем /б.р.1995 г./ наброява около 1000 произведения на графичното изкуство – рисунки, акварел, български щампи от 19 век, печатна графика в класически и авторски техники.

Графичният фонд се попълва периодично с произведения на съвременни български и чуждестранни художници, постъпили чрез дарения и откупки от различни изложби - самостоятелни, общи, национални, колективни и дружествени, уреждани в Добрич и в страната.

През 60-те години сред първите постъпления в раздела са рисунката „Целувка" на Стоян Венев и гравюрата "Никодим" на Зафир Йончев /1963 г./, последвани от гравюрите на дърво на Веселин Стайков - "Балчик", илюстрацията на Любен Зидаров към приказката на Андерсен "Мишлето" /1964 г./, рисунката със сух пастел "Автопортрет" на Владимир Димитров – Майстора, щорцовата гравюра на дърво "Историческата Боянска църква" на Васил Захариев, дърворезите "Момиче с хвърчило", "Дъжд Созопол" на Златка Дъбова /1965 г./ и рисунката "Часовника на Добрич" на Димитър Вичев /1966 г./. През 1967 г. за новооткритата художествена галерия в Добрич постъпват и по-големи дарения, някои от които представляват цели колекции.

През 1967 г. от частно лице са откупени седем гравюри на дърво - самоковски щампи от 19 век. Автори на щампите са известните печатари и гравьори от двете фамилии - Николай, Анастас, Сотир Карастоянови и Георги и Никола /йеромонах Антим/ Клинкови. Самият град Самоков се намира на пътя на светата Рилска обител, той е търговско-индустриален център и е сред най-значимите средища на българското възрожденско изкуство. Под общо название на Самоковската гравьорска школа са работили анонимни и известни зографи и гравьори, а щампите им са истински образци на народното изкуство. Изображенията им се отличават с ясната си конструкция и наивност. Тематично щампите са посветени на евангелските сюжети, българските светци, светци - мъченици и на прилежащите им манастири. По своето съдържание и значение те са проява на христолюбивия и родолюбив дух на възраждащата се българска нация. Щампите като правило са отпечатвани в големи тиражи и са ръчно колорирани със специално приготвени за тях мастила. Получили са голяма популярност и разпространение, защото са замествали скъпите иконни изображения. За историята на българското графично изкуство, самоковските щампи са най-голямото богатство от епохата на българското Възраждане.

По-късно притежание на колекцията стават пейзажите от Созопол на Здравко Алексиев, цветните литографии на Пенчо Балкански "Селянка" и „Цар Иван Асен II" /1969 г./

Сред най-ценните графични произведения, които галерията закупува от наследници са "Родопски мотив", линорез от Николай Райнов, и трите политически рисунки "Стачка III", "Обед - фронтоваци", "Разпит" на Александър Жендов. След 1966 г. в Добрич се утвърждава една от големите тематични общи изложби с национален характер. Тя се провежда под различни наименования като сменя периодиката на организацията си.

От 1972 г. изложбата става популярна с названието "Земята и хората" и включва три раздела - живопис, скулптура и графика. Постепенно придобива значение за българските творци и те десетилетия наред участват активно в нея. Голяма част от постъпилите в графичния раздел творби са посветени на тая дълбоко хуманна и вечна по значението си тема - за земята и хората и са свързани с разкриването на нейния идейно-естетически и пластично-образен еквивалент.

Както за художниците, така и за изследователите на съвременно българско изкуство, темата творчески е особено интересна и съдържателна.

В съзнанието на българина град Добрич е център на "житницата на България” и поради това темата за „Земята и хората” присъства много силно в емоционалното и духовно световъзприятие на хората. Метафората, че „човек не е по-голям от хляба” е обобщена във философията на живота. Тя намира свои универсални и творчески активни измерения в изкуството. Тематичният репертоар поддържа интереса към фигуралното представяне на исторнчески събития и личности, към духовното проникновение в ценностната система на хората от народа, към тяхната богата психология и към реалните стойности в техния живот и дейност. Изкуството на българските художници, създавано през последните десетилетия за изложбата "Земята и хората", поради своята тематична предопределеност е идейно-пластически обвързано с националнатани художествена традиция. Създаването на творбата за художника добива значението на извършване на своеобразен пантеистичен ритуал, обединяващ в изобразителното пространство почитания и хармоничен образ на природата с човешките начала, труд, бит и душевност. В този смисъл възниква и въпросът: възможно ли е на тематичните произведения, посветени на земята да се гледа като на артистични постижения и какво е съотношението им с естетическата оценка. Ако в тия творби открием личното послание на всеки автор, послание с висока художествена стойност, което да въздейства върху съзнанието на зрителя, то идеята на изложбата се мотивира в обшия исторически ход на съвременното ни изкуство.

В този смисъл гравюрите на Тодор Панайотов, за които той получава специалната награда за графика на общата художествена изложба "3емята и хората", се отличават с пластична сила исинтетично въздействие. В композициите му, най-често пейзажи, пространството магично се затваря в една завършена графична форма. Графичният лист е превърнат в цветен релеф с напираща от вътре навън динамика. Илюзионистичното картинно пространство и метафизичните образи са характерни за акварелните творби на Стоимен Стоилов. Виталността и вдъхновение от природната красота е присъщо за рисунките на Атанас Нейков, обединени по тематични цикли, посветени на Добруджа и нейните хора. В творбите на Румен Скорчев филигранната изящност на линията и перфектното изпълнение на гравюрата се допълват с богато образно повествувание. Метафоричното натуроподобие в произведенията на Стоян Цанев контрастира с драматичната експресия в тематичните произведения на Христо Нейков. В общото развитие на графичния процес в трите последни десесетилетия многообразието на авторски почерци се проявява и чрез класическата пластична хармония и артистичност на Любен Диманов, иронично-саркастичния образен език на Борислав Стоев, чрез експресивната символика и алегоричност на Николай Майсторов и богата пространствено-образна метафоричност на Любомир Йорданов.

Индивидуалните стилови характеристики в графиката през 70-те и 80-те години са твърде разнообразни, но ясно стимулирани от течения като неоекспресионизма и от асоциативно- метафоричния стил, към чиито представители принадлежат и имената на Петър Чуклев, Златка Дъбова, Иван Димов, Стоян Стоянов, Христо Господинов и др.

В съвременното ни графично изкуство през последните години се развиха нови процеси, които промениха разбирането за същността на графичния образ - превърнаха го от разказ, от бароково движение на формите или дидактика, в картина.

Индивидуалните стилови характеристики в българския постреализъм и постмодернизъм се свързаха с имената на автори от средното и младото поколение, сред които са Михаил Петков, Анастасия Панайотова, Христо Градечлиев, Стефан Марков, Георги Лечев, Валентин Стефанов, Мария Духтева, Нина Ковачева, Албена Михайлова, Анжела Минкова, Ада Митрани, Любомир Янев, Пламен Пенов, Владимир Чукич. Сред представените произведения в експозицията на галерията паралелно могат да се проследят развитието на жанровите ориентации при отделните автори и истинското многообразие в изобразителнита трактовка от класическите до неконвенционалните художествени форми.

В целостта си колекцията на галерията – Добрич представя значимите имена и високото професионално ниво на националната ни графична школа в нейнотохронологично развитие.

След 50-те години развитието на българската графика за разлика от другите видове изкуства има доминиращо и динамично развитие. Високото идейно-пластическо ниво на това изкуство се налага от факта, че художници като Илия Бешков, Александър Жендов, Борис Ангелушев и др. създадоха траен и продължителен интерес към графиката у нас. Техните авторски постижения в изкуството се синхронизираха с възхода на световната графика през 50-60-те години. В изкуството на графиката след 60-те години навлизат черти характерни за декоративно-монументалното изкуство. Силуетите на обеми и фигури стават обобщени, рисунката - стилизирана, ритмиката на цветовете и на щриха организира цялостно пространството в композицията. То преминава в лични проекции, които се наслагват едновременно в няколко изображения в различни мащаби. По чисто асоциативен път се изобразяват идеи, които излизат извън рамките на едно фиксирано време. Изразявайки представите си за вечните стойности в изкуството и живота, художниците постепенно през призмата на своята творческа индивидуалност придават голямо разнообразие на графичното ни изкуство.

Запазва се трайният интерес към националното звучение на графичния образ, обвързан със стилово-пластичните традиции от Средновековието и Възраждането. Темата за "Земята и хората" естествено се разгръща в исторически план при Пенчо Балкански, Мана Парпулова, Григор Спиридонов, Мрия Недкова, Здравко Захариев, Юли Минчев. На ново изобразително ниво се интерпретира декоративно-монументалният образ в българската графика от 30-те години на века. Тая група дейци идейно продължават програмата на кръга "Родно изкуство". Графичните произведения на Васил Захариев се явяват катосвързващото ядро между съвременния естетически възглед и националната художествена традиция. От друга страна, художественият реализъм и пространственият възглед на художниците от "Дружеството на новите художници” като Веселин Стайков, Стоян Венев, Димитър Драганов, Преслав Кършовски, през 30-40-те години се иновира в сложните задачи на политически и идейно ангажираната графика от 60-те години, както е при Христо Нейков, Haден Петков.

Процесите в развитието на българската графика в тия две десетилетия я тласкат към промени в идейно-пластичния й облик. Графичната творба притежава смела и енергично изградена рисунка с динамично движение на фигурата в сложна и емоционално наситена композиция. Най-съществени са проблемите, които навлизат с изработването на естетическа платформа за гражданското изкуство по същество, застъпващо промените в съзнанието на творците и отношението им към живота. Героичният епос на българските и световните революционни борби, който има широка популярност в графиката, сега се допълва с образите на трудовия човек и неговата душевност. Образът му - портретен и символичен, е поставен в центъра на художествения и обществен идеал в направлението на социалистическия реализъм. Голяма част от графичните творби в колекцията са посветени на темата "Земята и хората", свързани са с литературните произведения, посветени на Добруджа, с характерните исторически личности и фолклорни персонажи от този край. Тази образна галерия, която се образува в колекцията, съдържа рисунки и гравюри от Тодор Атанасов, Петър Чуклев, Никола Даскалов, представящи литературни герои на Йордан Йовков, серията исторически портрети на Георги Димитров, Христо Брайков, селските типажи на Мана Парпулова, Атанас Василев, Атанас Нейков, Маня Вапцарова, Петър Чуховски, портрети на герои на труда от Катя Костова, Мария Недкова, Александър Станев, образи на исторически личности от Преслав Кършовски, Галилей Симеонов и др.

През 70-те години в художествения живот в България съществува практика за материално подпомагане на талантливите творци с контрактации. Те са предназначени за създаване на тематични произведения за национални и колективни изложби или за участие в творчески инициативи и пленери. В средата на същото десетилетие настъпва определен баланс в художественото равнище на българската графика. Предшестващите пет години са преминали с бързи и дълбоки качествени изменения в две отношения - естетическо обновление в художествения език на графичното изображение и техническо многообразие в изпълнението на техниките на печат. Това особено проличава сред утвърдените художници, които участват активно в международните специализирани изложби за графика. Сред тях са имената на Тодор Панайотов, Румен Скорчев, Анастасия Панайотова, Петър Чуклев, Борислав Стоев, Михаил Петков, Симеон Венов, Христо Нейков, Златка Дъбова, Юли Минчев и др. Съпоставяйки своето изкуство с постиженията на чуждестранната графика, те идейно-пластично обогатяват  националните традиции на графичното ни изкуство. Креативният процес от началото на 80-те години се изразява във видимо преобразуване на изобразителното пространство и художествена форма, в посока на стиловото и естетическо обогатяване. То се осъществява в няколко насоки. Отдава се голямо значение на съдържанието в социален иисторически план. Засилва се интересът към художествената интерпретация по литературни текстове при автори като Любен Диманов, Христо Нейков, Борислав Стоев, Румен Скорчев, които се обръщат към асоциативно-метафоричното тълкувание на художествения образ. Задълбочава се интересът към графичния образ като знаково обозначение на общочовешките идеи при Тодор Панайотов и Иван Нинов.

Художествената галерия в Добрич е една от малкото в страната, които са формирали своя колекция с чуждестранно изкуство. Графичният раздел притежава ценни произведения предимно от съвременни автори – имена в световната графика, чието изкуство е обединено от високия им професионализъм. От 1981 г. в България периодично се провежда Международното биенале на графиката във Варна, на което се представят творби на творци от цял свят.

Откупките от тая изложба дадоха възможност да се формира представителна колекция на съвременна чуждестранна графика, в която сега са включени произведения на световно известни творци като Албин Бруновски, Владимир Гажович, Винцент Хложник /Словакия/, Паул Вундерлих, Ролф Мюнцнер, Ролф Ешер /Германия/, Миодраг Джурич -Дадо /Франция/, Кажимиеж Маковски /Полша/, Май Митурич /Русия/, Бьорн-Вили Мортенсен /Норвегия/, Атсуо Сакацуме, Кунито Нагаока, Сато Набуо /Япония/, Линдал Озбърн /Канада/, Чаба Рейкаши /Унгария/, Лопеш-Жил Тейшера /Португалия /, Зоран Тодович /Сърбия/, Хосе Ернандес /Испания/ и др. В раздел "Графика", чуждестранната колекция се попълва от гостуващи изложби в ХГ - Добрич, представящи изкуството на известни графици като напр. - Линда Гредел /Швейцария/; Любен Диманов /България - Франция/; 1983- Май Митурич /Русия/; 1995 - Душан Калай /Словакия/; 1987 - Росен Русев /България - Унгария/; 1991 - Вернер Тил /Германия/ и др. Престижът на колекцията се гради от извършения прецизен подбор на творби, с които могат да се покажат водещи имена в различни национални школи, а също и някои от съществените тенденции в развитието на графичното изкуство след 80-те години.

В графичния раздел на новосъздадената Художествена галерия на Добрич/1982/ постъпват голяма част графични произведения чрез дарения от Министерство на културата или чрез местните съвети за изкуство, индустриални и промишлени предприятия.

Обикновено творбите са купени с техни средства от националната изложба „Земята и хората” или от самостоятелни и колективни изложби за колекцията на галерията. Други произведения са подбрани и постъпили по разпределение в галерията чрез Държавната покупателна комисия към Националната художествена галерия и към Министерството на културата.

Така постепенно се формират голям брой авторски колекции, представящи изкуството на известните български художници - Симеон Венов, Любен Диманов, Златка Дъбова, Зафир Йончев, Любомир Йорданов, Захари Каменов,  Георги Лечев, Юли Минчев, Мария Недкова, Атанас Нейков, Христо Нейков, Тодор Панайотов, Анастасия Панайотова, Пламен Пенов, Михаил Петков, Румен Скорчев, Борислав Стоев, Стоимен Стоилов, Стоян Стоянов, Тома Томов, Стоян Цанев, Мария Чакърова, Любомир Янев. Към тях се прибавят рисунки на художници, които имат експериментален характер или представляват идеен вариант на техни произведения, каквито са "Рисунка" на Емил Попов и „Рисунка с дантела” на Ангел Станев. През 1994 г. изкуствоведът Димитър Грозданов прави уникално дарение на галерията в родния си град. Дарението, обединено в колекция на Иванка Сокерова /1926-1993/, съдържа 15 отпечатани произведения в авторска техника. Те са изключително ценни, защото притежават рядка креативност - процесът включва създаване на керамичен релеф - матрица, от който авторката сваля ръчно свой отпечатък с мастило върху хартия. Художествената идея, която носят тия творения е забележителна по своята оригиналност. В същността на целия процес на графичен печат е творчески осъществена връзка с първичния образ на графичното изкуство. Както в древността отпечатъците са били сваляни от храмовите релефи, така от паралела на съвременното ни време, в творбите на Иванка Сокерова се интерпретира самияттворчески акт при създаването на художествен отпечатък.

Графичните листи, освен художествено-образно, се възприемат и по-многозначно, концептуално, защото те съчетават творческия процес с историческия му аспект.

В графичния раздел се отделя специално място на авторски колекции от местни художници, сред които най-интересни са графичните произведения на Георги Атанасов, Янко Атанасов, Христо Господинов, Никола Даскалов, Кирил Петров, Петър Г. Петров, Димитър Грозданов, Митко Събев, Божидар Тонев.Всички те представят нивото и творческите личности от историята на художествения живот на града. От друг аспект техните авторски постижения и значение се дължат на определени условия, стимулиращи като цяло развитието на изкуството у нас.

Към Графичния раздел на Художествената галерия в Добрич е създаден научен и информационен фонд. Системно се извършват събирателска и проучвателна дейност. Чрез тематични и представителни изложби, чрез лектории и творчески акции се популяризира съвременното българско и чуждестранно графично изкуство.

За изследователите, раздел "Графика" притежава богати архивни материали и високо художествени произведения за извършване научни и монографични проучвания. В графичната колекция на ХГ-Добрич се съхраняват творби, които имат особена ценност за националната ни култура.

По своя внушителен обем колекцията е една от най-големите и качествени в страната. Оценена така, тя предоставя възможности за осъществяване на достатъчно обширен тематичен и визуален обзор, свързан с историческото развитие на българската графика.

 

1995 г.

ПЛАМЕНА ДИМИТРОВА - РАЧЕВА

Автори