Отдели

Скулптура

Разделът СКУЛПТУРА в ХГ-Добрич включва творби на български художници, създадени най-вече в периода 80-те и 90-те години. Но в галерията, по различни поводи, са постъпили и творби с по-ранна датировка. Те дават възможност да се наблюдава приемствеността и бавната трансформация в образността и художествените възгледи. Едно движение, предизвикано както от променитев обществото и идеологията, така и от навлизането на нови имена в художествения живот. Откупките, централизираното разпределение на творбите към галерията, както и голяма част от даренията са резултат от провежданата държавна политика по отношение на пластичните изкуства. През 50-те и 60-те години /период, който е сравнително бегло представен с творби в галерията/ се характеризира с изисквания, поставени към художниците за изобразяване на положителния герой – революционерът, партизанинът, работникът, героят на социалистическия труд. Създава се нормативна естетика, която налага не само тематична повторяемост, но и определени пластични схеми на изображението. През 70-те години, когато у нас със закъснение настъпва известно разкрепостяване на обществения живот /като една реакция в социалистическия лагер след периода на култа към личността/, и в скулптурата се наблюдава процес на постепенно разчупване на догматичното художествено мислене.Това засяга не само разширяването на тематичните интереси на скулпторите, но и цялостното пластично и композиционно изграждане на творбите. В скулптурните работи от този период вече личи стремеж за налагане на личен творчески почерк. През 80-те и 90-те години скулптурата е представена в по-разнообразни жанрови форми, появяват се откупки на малка пластика, личностното присъствие на отделните художници е център на внимание. Откриваме по-активен художествен диалог с образците на европейската модерна пластична традиция. В края на 90-те години този процес на усвояване на по-разностранен пластичен опит вече доминира в нашата скулптура и посоката на неговото осмисляне е постмодернизмът.

Но разделът СКУЛПТУРА в галерията има своята конкретна специфика. Тя идва от темите на общите художествени изложби, провеждани в Добрич, преминавали най-напред под името "Добруджа", а по-късно – "Земята и хората". Постъпленията от всички тези изложби са изградили основното ядро на скулптурната сбирка. И тъй като скулптурата, за разлика от живописта и графиката, е преди всичко изкуство на синтеза и на символните внушения, то естествено е да открием, че художниците и тук са се стремили към едно по-обобщено извеждане на своя замисъл. Затова и творбите на такива скулптори като проф. Илия Илиев"Земя – Добруджа", на Васил Симеонов "Хляб", на Минчо Минев "Лято”, на Кирил Лазаров "Първият добруджанец", на Зиятин Нуриев "Глава", на Георги Филин "Овчар" и други носят емблематичен характер. От друга страна темата е достатъчно широко поднесена и е позволила приобщаването на творци от всичкивъзрасти. И не случайно галерията притежава творби на редица, на времето начеващи млади художници, които получиха своето творческо самочувствие имено благодарение на откриването и насърчаването им на изложбите в Добрич. Сред пластиките се открояват и тези на художници, които са родени, работят или по някакъв начин са свързани с Добрич и Добруджанския регион. Така галерията съхранява и показва тяхното присъствие в културата на родния им край. Скулптурният портрет, скулптурната фигура и композиция, малката пластика и асамблажьт са различните жанрови разновидности на раздел СКУЛПТУРА. Основно замисълът на творбите е центриран върху човешкото присъствие /като лице и преживяване/ и върху него се изгражда цялото разнообразие на интерпретацията – в сюжета, в композицията, в смисловите акценти и техниката. За отбелязване е, че в скулптурната сбирка на добричката галерия по-малко са монументалните композиции. А тези, които ги има, са създадени с мисълта да бъдат по-късно реализирани в материал и да бъдат вписани в градската среда. Но повечето от творбите в галерията са създадени за интериор – в галерии или обществени сгради.

Скулптурните портрети са на известни в българската история личности: на революционери, общественици, герои на труда, писатели, поети, художници, артисти, музиканти, свързани с културата на Добруджанския край, както и на близки на художниците и автопортрети. Пластичното изграждане на формата чрез огрубяване, извайване, стилизация или експресия е част от психологическата и личностна характеристика на образите. Имено тези портрети създават вариантите на човешкото присъствие, моделират различни персонажи и характери и предполагаме, че ще останат като свидетелство за нашия живот, за вкусовете и мисленето ни, за променящите се наши разбирания за модерното. В това откриваме приноса на скулптурните портрети, създадени от Александър Апостолов, Людмил Блажев, Никола Богданов, Дона Бояджиева, Веса Войнска, Йордан Гаврилов, Васил Гачев, Мара Георгиева, Крум Дерменджиев, Спартак Дерменджиев, Слави Дончев, Богомил Живков, Борис Караджа, Борислав Кишкилов, Кирил Мескин, Величко Минеков, Пенка Минчева, Петко Мичев, Асен Попов, Емил Попов, Любомир Прахов, Вежди Рашидов, Иван Славов, Христо Симеонов, Снежана Симеонова, Ангел Станев, Олга Стоянова, Ива Хаджиева, Борис Хинев, Минка Христова и др.

Няколко фигурални скулптурни композиции в сбирката на галерията налагат своето присъствие с яснотата и обобщеността на своите форми. Сложността на композицията и на идейния замисъл в повечето случаи са позволили на художниците да направят нетрадиционни търсения и експерименти. Като предпочитани материали са дървото, шамотът и гипсът, много често допълнително разрисувани и декоративно оцветени. Такива експерименти откриваме в творбите на Маргарита Пуева, Борислав Кишкилов, Никола Богданов, Емил Попов, Альоша Кафеджийски. И докато подобен синкретизъм на техниките е познат както за западноевропейската религиозна и светска изобразителна традиция, така и за изкуството на Изтока, то у нас, и по специално в българската скулптура, той е сравнително ново явление.

Единствен чрез абстрактни пространствени пластики е представен скулторът Иван Русев. Неговите творби, изпълнени в камък /серпантинит и мрамор/, са предназначени както за интериор, така и за паркова среда.

Малките пластики са най-ювелирната като изпълнение и най-камерната като присъствие част от скулптурния раздел на галерията. Те привличат с оригиналността на сюжетите, понякога разчетени на интригата, провокацията и хумора. В този жанр художниците преди всичко предпочитат бронза, с играта на неговите патинирани или полирани повърхности. По-рядко откриваме творби на малката пластика, направени от шамот, теракота и камък. Сред скулпторите, които са представени в този жанр в експозицията на галерията са: Пламен Аврамов, Петьо Александров, Петко Арнаудов, Георги Георгиев, Димитър Евтимов, Венелин Иванов, Ставри Калинов, Альоша Кафеджийски, Павел Койчев, Мая Кубратова, Веселин Ламбрев, Галин Малакчиев, Бойко Митков, Петко Москов, Зиатин Нуриев, Йорданка Петрова, Иван Праматаров, Вежди Рашидов, Димитър Рашков, Борислав Русинов, Аспарух Славков, Константин Симеонов, Цвятко Сиромашки, Димитър Сотиров, Ангел Станев, Валентин Старчев, Красимир Трифонов, Иван Фунев, Вълко Ценов, Димитър Цонков, Георги Чапкънов, Красимир Яков, Киро Янев, Димитър Янков.

Като отделени акценти в раздела се налагат асамблажите на Албена Михайлова и Димитър Грозданов и релефите на Иванка Сокерова. Композициите на споменатите художничка и изкуствовед са не само израз на техните лични концептуалнитърсения, но и отговарят на едно ново разбиране на част от българските художници /по-специално на тези от средното поколение/, която под пластични изкуства днес разбира нещо по-различно от традиционните живопис, графика и скулптура. А релефите на Иванка Сокерова, освен че имат значение като завършени и самостойни творби, са и послужили като плочи за авторска графика, образци от която галерията също притежава.

 

1995 г.

ВИОЛЕТА ВЪЛКАНОВА

Автори