Отдели

Декоративно-пластични изкуства

Един от критериите за подбор, откупка и съхранение – функции на музей на изкуството – в Художествената галерия в Добрич е жанровата всеобхватност. Макар и в някои случаи подборът да се мотивира от съображения за подпомагане на автори от региона, факт е, че в колекцията на галерията, редом с произведенията на изящните изкуства, присъстват художествени произведения от декоративните жанрове – керамика, текстил, мозайка, метало, дървопластика, плакат, фотография.

Периодът, през който те са събирани – 80-те години – е твърде характерен за историята на т.н. “приложни” изкуства. Функцията на приложните изкуства се определя от два основни фактора – пряка адресираност към бита и възможност за тиражиране.

В края на 70-те започна процес, продължил и през 80-те години, на размиване границите между изящните и приложните изкуства /за причините в най-общ план бихме споменали – разгръщане изкуството на синтеза между архитектурата и декоративните изкуства и практиката на създаване произведения за изложби/. Авторите стигат до необходимостта от съчетаване на изразните средства между двата вида. От изящните възприемат картинното, живописно решение и образността, използването на рисунката, петното, пластиката. Така тяхната “приложност” се заменя от доминиращата естетическа страна със засилена съдържателност и емоционалност, претворени по неповторим начин. Това във висока степен ги доближи до същността на едно художествено произведение от изящната сфера. Теорията на изкуството, която следва художествените процеси, бе принудена в началото на 80-те години да промени термина “приложни” с “декоративни”, т.е. произведения с неповторима идейно-емоционална и пластическа същност.

Произведенията, съхранили приложната си специфика, остават в рамките на дизайна.

В така скицирания художествен контекст откупуването и съхранението на произведения на декоративните изкуства е коректно от гледна точка на всеобхватността на една музейна колекция.

Въпреки аналогичността на художествената ситуация в страната, конкретните условия – дадени художествени процеси, събития, присъствието на определени личности, моделират своеобразен профил на всяка художествена музейна колекция. Спецификата на художествената галерия в Добрич се определя от домакинството на града на дългогодишната ОХИ “Земята и хората”, от една страна. От друга - това е присъствието на творци в декоративното изкуство, чиито художествени резултати са от национален мащаб.

Най-значителен като обем и естетическо равнище е разделът КЕРАМИКА. Повечето творби от колекцията носят типичните белези за стила на 80-те години – картинно решение – пано, богат, живописно въздействащ колорит. Но въпреки близостта им до изящните изкуства, повечето произведения съхраняват керамичната си характерност. Предимство на керамиката е силата на материала – пластичен, носещ и цвят, и трето измерение – обем. Керамиката притежава възможност за множество пластически решения, които засилват експресията на произведенията.

В края на 90-те години в керамичната колекция доминират произведения с картинно виждане – пано за стена, релефно изображение с нисък, висок почти пълен обем. Тук са паната на Анастасия Ножарова с фолк-архаични леко гротескови образи, витални като богатство и яркост на колорита; паното на Петко Боев с почти кръгла пластика и живописен подход при глазирането. Обратно на тях Тонка Стоянова решава монохромно, графично стенната си чиния. В играта с огъня включва и стъкло в паното-картина Димитър Петров; в паното на Петър Петров доминират живописните ефекти за сметка на внушението на материала. Сбирката от творби на Евелина Ханджиева е нивото, което извежда керамичния раздел на национално равнище. Още в края на 70-те години авторката се обръща към изразните средства на други видове – графиката, поп-арта, хиперреализма. Всички тези нетипични за керамиката изразни средства са продиктувани и мотивирани от замисъла – от темата за духовната ни традиция, до света на подсъзнателното. Чрез острото си чувство към материала, подчинен на една усложнена образност, Евелина Ханджиева извежда българската керамика на нов принцип на интерпретация. Имено това определя керамичната колекция на галерията в Добрич като възлова в бъдещата научна разработка на проблемите в съвременната българска керамика.

В колекцията присъстват и кръгли керамични пластики, сред които е експе­риментът на Хени Агопян за декоративен тип портрет /подобни вече бе правила Мая Кубратова от Русе/, шамотните пластики на Бисер Бисеров с архаизма на формата и неочакваната виталност с повей от индийската скулптурна традиция при Антонина Конзова, сполучливата, но останала на конвенционално равнище пластика-съд на Димитър Петров.

Следващият жанр, по-пълно развит, е ТЕКСТИЛЪТ. Той е представен в раз­нообразието от техники. Класическият, плосък килим е разработен от Росен Русев с живописна усложненост в илюстративно видяния исторически сюжет и оп-артовата му композиция. В колекцията е представена една характерна за западноевропейската традиция техника – макрамето – на Златка Абрашева. Основателно е приемането на дарението от Веселина Ицкова на триптиха вдуха на котленската килимарска традиция. Емилия Трайчева присъства в колекцията с творба, представяща най-популярната за 80-те години тенденция на абстрактна, силно заредена емоционално композиция.

МОЗАЙКАТА е представена неубедително като количество с двама автори. Петко Боев разчита на експресията на естествения материал – ломен мрамор. Димитър Каранджулов се представя неравностойно с двете си творби, като успехът в едната е засенчен от експеримента с материала във “Виетнам”.

При разкриването на разделите МЕТАЛ и ДЪРВОПЛАСТИКА е подходено от гледна точка на самата откупка, а не на професионалното разгръщане на отделите. Така кованото желязо – решетка на Петър Карагьозов е сполучлив синтез на фолк-мотива. Съдът от бакър на Радослав Киров и дърворезбената икона на Димитър Владев се доближават по-скоро до принципите на занаята.  Разделът ПЛАКАТ – той е попълнен с най-много творби -  оригинали за пла­кати от Валерий Пощаров. Другите автори Наско Георгиев и Христо Цонев също са представени с оригинали на плакатите си и застъпват характерната за 70-80-те години стилова тенденция – метафоричен, стилизиран образ-знак. Както във всяка европейска художествена галерия, така и в Добрич се откупува и колекционира художествена ФОТОГРАФИЯ. Разделът е основан със серия снимки на Явор Попов – майстор на фотообраза в модата, в актовата и портретната фотография. Росен Ганев е представен с натюрморти. За двамата автори и за българската фотография това композиционно търсене вече е изживян етап. Същественото е, че той е зафиксиран от колекцията на Художествената галерия в Добрич.

Разделът ДЕКОРАТИВНИ ИЗКУСТВА отсъства в повечето художествени галерии в страната. Това определя едностранчивост в заснемане картината на художествения ни живот, защото той е определен от взаимното преливане и  обогатяване на видовете и жанровете.

В този смисъл колекцията на Художествената галерия с декоративния си раздел  е пълната снимка на състоянието на пластичните изкуства в България.

 

1995 г.

ИРИНА АВРАМОВА

Автори