Двуизмерни пейзажи от Росен Дончев

               На 01.09.2016 г в Художествена галерия гр. Добрич, се откри изложба на художникът от Казанлък Росен Дончев. Ето част от текста при представянето на автора от Сашо Серафимов:

              "... В изложбата  „Двуизмерен пейзаж”  Росен Дончев, като че ли се опитва да провокира  погледа на посетителя или по скоро да му каже, че творчеството в много от състоянията си е двуизмерно - то е като лепенка, като апликация към живота, като нещо вторично. И колкото и да се опитваме да станем част от вътрешния свят на една картина, да влезем в нейното пространство, ние винаги ще бъдем чуждо тяло, няма как да ни приемат нейните форми, нейните подсказващи разказчета за детството, или за долната земя, или за хладното усещане на захвърления в пространството град. 

          - Аз съм завършен свят - ми говори картината. - Не ти, аз се вглеждам в теб.

           Да,  тези картини ме наблюдават, сякаш ме следят когато съм в залата.

          Но самата дума  ПЕЙЗАЖ като литературен термин може да се определи като описание на природна картина, а в живописта е жанрово пространство, което е нещо като снимка на определено състояние, най-често на природата. В случая говорим за  човешки състояния, които в определени картини са потърсени чрез природни изображения, на други места чрез абстракции.

          Синята картина се откроява сред този свят, не само цветово. Тя сякаш е рисуване в небето. И започваш да вярваш че там, над нас, сред облаците има планини, дървета, морета и някаква философия нарисувана в синьо.

          Цветовата гама в платната ни предава усещане за чупливост, като че ли тази красота е крехка и ще се разпадне.

          Свикнал съм обикновено да търся някаква съдбовност в живописните произведения, отекване на нещо което се срутва или се строи в душата на произведението... Тук нещата стоят друго яче. Тук емоцията е приглушена, затворена в себе си, не се натрапва и не вика с гласа на съдбата, а се опитва чрез леки закачки да  предаде своето внушение. Атмосферата е хармонична и е пейзажна.

          Платното „Композиция”, сякаш е времева  отломка от приказка, в която безмълвието е връзката между току-що случилото се със предстоящото. Но е много силно усещането, че нещо става, че само за миг е спряло събитието. И отново е в една пейзажност, в една равнозначност на емоциите.

          Уважаеми Дами и Господа,

          Експозицията на Росен Дончев е пред вас. Сигурен съм, че картините ви очакват, очакват ви тихите ъгълчета на детството, реката без брод на миналото, която минава през нас, напомняйки ни, че живеем със всичките си времена, очакват ни Убежищата, в които се спираме за малко, смирени  пред Благата вест.

          Добре сте дошли сред двуизмерните пейзажи на душата на Росен Дончев"